Психолог: Преследването на щастието може да завърши катастрофално
По ирония на съдбата стремежът към щастие често пъти е по-скоро стресиращ, отколкото удовлетворяващ. Има много индивидуални причини за самоубийствата на млади спортисти, на които ставаме свидетели. Но трябва да повдигнем въпроса как обществото може да допринесе тези трагедии да бъдат предотвратени. Няма съмнение, че нашата култура разочарова младите хора, и едно от важните измерения на този провал е настояването ни да насърчаваме щастието като мярка за успешен живот. Това пише в анализ за NBC психологът Маги Мълкуин.
Съсредоточаването върху щастието може да доведе до склонност към перфекционизъм, тъй като хората се опитват да поддържат нещо, което всъщност е краткотрайна и неуловима емоция, вместо да подхождат към живота по начин, който създава устойчивост по време на неизбежните възходи и падения. Както е казал поетът Робърт Фрост: "Щастието компенсира с височина това, което му липсва на дължина." Натискът да представяме пред света само най-доброто от себе си може да ни попречи да се свържем с другите, които биха могли да видят нашите недостатъци, ако им позволим да се доближат. Да бъдем осъждани или, още по-лошо, отблъснати, ако представим пред света нещо по-малко от щастливо и подредено, създава крехка основа за самочувствие.
Постоянно сме бомбардирани от реклами и публикации в социалните мрежи, които ни внушават, че щастието е на една ръка разстояние - всъщност то е само на един клик разстояние. Казват ни, че можем да променим обзавеждането на хола си и съответно душевното си състояние за един миг. Това предполагаемо решение кара апетита ни за бързи решения да става все по-силен, а неуспехът, който преживяваме, когато бързото решение не проработи, се възприема като личен недостатък, тъй като се предполага, че е толкова лесно да го получим.
Натискът, който хората изпитват, за да бъдат щастливи - или поне да изглеждат щастливи, също може да бъде разрушителен за изграждането на силно чувство за собствено достойнство. Свеждането на щастието до нещо показно намалява способността ни да изразяваме пълния спектър от емоции, което засилва стреса, тъй като затваряме части от себе си. Живеем в свят на картички от Hallmark, където всяко събитие изглежда сведено до една-единствена емоция (всички рождени дни трябва да са щастливи!), така че хората се научават да крият вътрешните си вълнения, вместо да ги изразяват. Това лесно може да задвижи низходяща спирала от емоции и да увеличи вероятността от депресия и тревожност.
Вместо да насърчаваме щастието като еликсир на живота, нашето общество трябва да задълбочи разговорите и да проучи как хората могат да намерят удовлетворение, препоръчва психологът.
В психологията състоянието на удовлетвореност обикновено се отнася до това да си в мир със себе си. То не носи стигмата на задоволяване с по-малко, както обикновено се използва тази дума. В психологически смисъл да си доволен означава да си в хармония със себе си. За разлика от щастието, състоянието на удовлетвореност е дълготрайно и осигурява стабилна основа за психичното здраве. Откриването на онова, което ни кара да се чувстваме удовлетворени, и стремежът към него ни помагат да се предпазим от стреса в многобройните му проявления, смята експертът.
Хората, които се чувстват свързани с някаква цел, страст или друг човек, имат по-силно усещане за благополучие. Това е по-трайно състояние на духа от обикновените моменти на щастие. Установяването на дълбока връзка с нещо или някого укрепва самочувствието. Това е зрънцето на решимостта, което може да помогне на някого да стане от леглото сутрин, дори когато се чувства потиснат. За тези, които не изпитват удовлетворение, копнежът им ги прави уязвими към бързи решения и отчаяние, към постоянно преследване на следващия удар на щастието.
Насърчаването на чувството на задоволство, а не на щастието като цел за измерване на удовлетворяващия живот, трябва да започне отрано. Обикновено под „щастие” хората си представят списък с постижения, а не състояние на духа. Много пациенти се борят с тежестта на това, че са разочаровали родителите си, като не са намерили "щастието", което родителите им са искали за тях.
Погрешното схващане, че противоотровата на стреса е щастието, засилва също така погрешното виждане, че единствено неспособността на индивида да се справи с него води до психично заболяване. Социалните послания предписват как изглежда щастието - от определени типове тяло до шестцифрени заплати.
Въпреки всички доказателства за обратното, икономическите и социалните структури продължават да разпространяват опасния мит, че индивидуалната промяна, за разлика от социалната, е решението на проблема с нещастието.
В света има повече чувства от щастлив и тъжен. Като общество ние трябва да насърчаваме и подкрепяме хората да изразяват по-широк и по-нюансиран набор от чувства, отколкото позволява сегашният обществен договор. Няма да има напредък в преодоляването на кризата с психичното здраве, ако адаптацията зависи единствено от отделните хора, вместо да се застъпваме за промяна в обществото.
Голяма стъпка в тази посока е да се слезе от влака на щастието и да се започне да се популяризира ценността на това да бъдеш доволен. Удовлетворението идва от живота, измерван със задоволство, в общност, която иска да познава хората каквито са, а не само когато са щастливи.