Поклон: Най-възрастната българка стана 110 години

“Майка е с три инсулта, претърпяла е операции на жлъчката и на окото, но е здрава и жизнена все още”, казва 80-годишният син на Нурие Дерменджиева. Рамадан Дерменджиев е от маданското село Средногорци.

Баба Нурие е родена през 1912 г. и е най-възрастният човек в България. Почти сама е отгледала децата си. Съпругът ѝ Реджеп бил с 4 г. по-млад от нея и починал през 1952 г. от силикоза, когато е едва на 36.

“Баща ми бе много трудолюбив. Работеше във фабриката за флотация на руда в Средногорци, която вече не съществува. Един час вървеше пеша, за да стигне до фабриката, и след това отново се прибираше пеш. Винаги носеше една красива жълта чанта с капак. В нея слагаше голям бял хляб и някакво дребно лакомство за нас. Успя да ни построи къща, в която имаше за всеки по стая”, казва Рамадан.

Тогава семейството живеело в с. Рустан, което сега е напълно обезлюдено и няма нито един постоянен жител.

“Като се ожених за Рамадан, помагах на свекървата да гледа нейните деца. Мъжа ми го взеха войник, а братята и сестрите му бяха по-малки от мен. Свекървата я помня да носи вода от 300 метра по две кофи на кобилица и трета в ръката.По-късно, като сеехме тютюн, пак носеше вода, за да поливаме разсада”, казва Мюмюнe, най-голямата снаха на баба Нурие. Още в началото на 70-те години на миналия век Рамадан си построил къща в Средногорци, а след него го последвали и братята му.

“Майка до 80-те си години бе много здрава и не е влизала за дълго в болница. След това получи три леки инсулта, но в сравнително дълъг период от време, а не един след друг. Лекарите казват, че именно това е причината да остане в стабилно здраве. Заради заболяване жлъчката ѝ бе отстранена, но и тази операция не ѝ повлия съществено. Екипът дори бе пропуснал нещо, та я отваряха втори път”, казва синът ѝ.

“Майка е селска жена. Цял живот е работила на тютюна, гледала е картофи и фасул. Винаги сме имали крава и съответно мляко и домашно масло. Понеже бяхме много деца, никога не е работила държавна работа, за да може да има свободно време да ни отгледа. Пенсионира се като земеделски производител”, намесва се вторият син на баба Нурие - Реджеп.

“Тя не готвеше с олио, а винаги с домашно масло. Никога не била капризна в яденето, но предпочиташе това, което сами сме си отгледали в градината. Имаше навик след ядене да полегне и дори да си дремне. Винаги е била спокоен и уравновесен човек. Не се ядосваше за щяло и нещяло, винаги е уважавала другите. Не си спомням някога да е правила кавги. Никога не е вкусвала алкохол или да е пушила цигари”, уточнява той.

Сега баба Нурие взима около 560 лв. на месец - от пенсия, вдовишки и други начисления за възраст. Рамадан ѝ е личен асистент, но напоследък и той, и съпругата му закъсали със здравето и си поделят разходите и грижите за столетничката с другите ѝ деца и внуци.

“Сега се налага ние да помагаме на нашите родители, които трябва да гледат техните родители. Сравнително рядко се виждаме и в първия момент баба Нурие дори не можа да ме познае. Впоследствие по гласа ми вероятно се досети кой съм”, казва синът на Рамадан - Исмет.

Той е на 57 г. и реално е най-големият внук на баба Нурие. Строител е и от 15 г. живее със семейството си в Англия.

Рамадан и Реджеп са съседи в Средногорци. Третият син на баба Нурие - Асен, починал миналата година след много тежък COVID.

Дъщерите ѝ - Мюмюне, Емине и Хризантема, са омъжени в Бяла река, Търън и Смолян. Всяко от децата гледа майка си по месец на ротационен принцип, тя никога не е била лишена от грижи. От началото до края на май ще е при най-малката щерка.

От всичките си деца баба Нурие има 14 внуци и 22 правнуци.

Наследниците признават, че им било най-трудно преди 5 години, когато трябвало да преценят дали да се оперира заради прогресивно ослепяване. Заедно решили да постъпи в болница, въпреки че можело да не издържи операцията.

Столетницата не виждала и с двете си очи от години заради катаракта. Баба Нурие не различавала дори чинията и приборите за хранене.

“Постоянно имаше човек край нея. Искаше да ходи по двора и градините, а можеше да падне. Преди операцията беше толкова зле, че трябваше да я храним”, спомня си снахата. Лекарите от очното отделение към МБАЛ - Смолян, преценили, че тя е напълно здрава жена и може да се подложи на операция, въпреки че тогава била на 105 г.

“Не е идвала на преглед след операцията, но от нейни близки научих, че е добре. За мен бе вълнуващо не само да докосна човек на такава възраст, но и да успея да помогна”, казва д-р Петър Янев, ръководител на операционния екип, цитира 24 часа.