Покрай украинците властта смята да победи недостига на детски градини

Българската власт е амбицирана да съчетае грижите към украинските деца с цялостно решаване на проблема с недостига на детски градини. Това стана ясно от разяснения на члена на кризисния щаб за бежанците Красимира Величкова пред Нова ТВ.

Както е известно, приоритетните цели на България вече са интегриране на украинците към трудовия пазар. Но проблем е фактът, че повечето са майки с деца - ако жените работят, няма кой да гледа малчуганите. Затова Величкова обясни, че държавата смята да финансира отварянето на дневни центрове за деца, а и да либерализира родителските кооперативи. Тези структури ще се ползват и от български семейства. "Така ще решим проблема и за българските граждани", каза Величкова. В момента социалното и образователното министерства разработвали необходимите технически детайли. Величкова даде да се разбере, че всичко това са стари идеи, но властта се надява покрай бежанците нещата да станат максимално бързо - някъде за около месец.

В момента около 2500 украинци работели на трудови договори. Настанените в хотели, за които се плаща по 40 лв., били около 57 000. Както е известно, предстои "разселване" на украинците из общежития, санаториуми и държавни бази. Обмислят се специфики, като например хронично болните да бъдат в градовете, за да са близо до лекарска помощ. "Няма да оставим никого. Всеки ще получава грижи, докато е нужно", каза Величкова общо за украинците. Но при голяма вълна трудностите са известни отсега. "Държавата няма готови 100 хиляди места - факт е, не е новина", каза Величкова. Обмислят се форми на финансиране на подслон през работодателя, стига човекът да си е намерил работа. 

Досега е известно, че след преглед на базите държавата е открила 15 000 легла. Но числото е междинно, до към средата на април - то стана ясно при отговор на вицепремиера Калина Константинова при парламентарния контрол.

ИКОНОМИКА

„Страната ни е сериозен бенефициент от украинските средства. Само от началото на войната над 3 милиарда евро кеш са изнесени от Украйна. Не знаем дали тези средства ще бъдат изхарчени в България, но ефектът върху икономиката е видим. Най-малкото това ще даде ликвидност на българските банки. По всяка вероятност изхрачените пари у нас са много повече, отколкото показват официалните данни. Нямаме информация за парите в брой, които влизат в страната”, заяви пак пред Нова телевизия икономистът Искрен Пенчев. Според него голяма част от бежанците участват на имотния пазар освен чрез наеми, и чрез директни покупки. „Това повишава търсенето на имоти, най-вече по Черноморието. Но повишава и цената на вече съществуващите имоти. Нарича се „Ефектът на богатството”, каза още той.

ИСКАНЕ

Десет държави от ЕС, сред които и България, призоваха в писмо Европейската комисия да преразпредели бюджета си, за да осигури по-голяма подкрепа за хората, бягащи от войната в Украйна, съобщи ДПА, цитирана от БТА. България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Румъния, Унгария, Хърватия и Чехия призоват също така изпълнителния орган на ЕС да създаде повече финансови възможности за финансиране на хуманитарните усилия.

Комисията пренасочи част от бюджетните средства още през март, в ранните етапи на войната. Изпълнителният орган на ЕС също така предостави парични средства от фонда с размер 10 млрд. евро, предназначен за справяне с пандемията от КОВИД-19 през 2022 г., за подпомагане на държавите членки на ЕС през същия период.
Десетте държави обаче твърдят, че коригирането на правилата за разходване на средства за настоящата ситуация не е достатъчно и застрашава дългосрочните икономически и социални перспективи на техните страни.

Балтийските и източноевропейските членки на Европейския съюз са приели най-много хора, избягали от войната в Украйна, сочат данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Полша е приютила 3 млн. от общо 5,5 млн. бежанци, а Румъния, една от най-бедните държави членки на ЕС, е приела 825 874 души. Върховният комисариат на ООН за бежанците съобщава, че 1 357 500 души, избягали от Украйна, са се завърнали в страната.