Депутати легализират преработката на индустриален коноп - не е марихуана, а бонус за зелената икономика
Абсорбира въглероден диоксид, помага на почвата и има предимства пред царевицата за производство на биогорива. Индустриалният коноп да може да се преработва, а не само да се отглежда у нас, предлагат 9 депутати от “Демократична България”, “Има такъв народ”, “Възраждане” и “Продължаваме промяната”.
В четвъртък те са внесли в Народното събрание изменения в 3aкона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, пише 24chasa.bg.
В него индустриалният коноп, в който активното наркотично вещество е под 0,2%, се разграничава от индийския, от който се произвежда марихуаната.
Отглеждането на индустриален коноп е легално, но не и преработката.
Това принуди много производители да се оттеглят от България и да работят в Румъния
С промяната в закона депутатите предлагат цялостната преработка на безвредния Cannabis SativaL, без условия коя част от него може да се използва за суровини. Сега всички продукти от индийски коноп за медицината и козметиката са внос от чужбина. “България има природни дадености, за да навлезе в европейската тенденция за развитие на зелената икономика, включително чрез продукти от индустриален коноп”, пишат вносителите, сред които са Владислав Панев, Пламен Абровски, Росен Костурков, Иво Атанасов и Даниел Петров. Според тях отглеждането и преработката на растението ще създаде устойчиви земеделски практики и ще увеличи износа и брутния вътрешен продукт.
Посочено е, че страната е била водещ производител на коноп през ХIХ и ХХ в., а в средата на миналото столетие то е забранено и включено в списъка с наркотични вещества. Днес България е една от малкото страни в ЕС, в които преработката на растението и производството на вторични продукти е ограничено до влакна, семена за фураж и семена за посев
“Основният проблем е неправилното обвързване на индустриалния коноп с марихуаната. Това са две растения от едно семейство, но са от различен вид. Индустриалният коноп не е наркотично растение, защото съдържа под 0,2% тетрахидроканабинол и е с висока концентрация на канабидиол в листата, цветовете и плодните връхчета. Там няма психоактивно вещество\", пише в мотивите към предлаганите промени в закона.
Депутатите ползват експертни становища, според които индийският коноп, който се ползва за дрога, съдържа от 20 до 40% активно наркотично вещество, братовчед е на индустриалния, изглеждат по сходен начин, но имат различен химичен състав.
Индустриалният коноп расте и се отглежда без пестициди и с малко вода, а при растежа се абсорбират 1,6 тона въглероден диоксид, мотивират се депутатите. Кореновата система на индустриалния коноп достига до 200 см и повишава качеството и състава на почвата. Всички негови части могат да бъдат използвани и продавани. Продуктите от индустриален коноп са природосъобразни.
Маслото от семената на индустриалния коноп се използва и за биоетанол, което е гориво. Сега за това се преработва царевица. От един декар индустриален коноп може да се произведе два пъти повече биоетанол, отколкото от един декар царевица, обясняват в мотивите си депутатите. Освен това консумира с 66% по-малко вода, отколкото традиционната култура.
Екстрактът от конопеното семе традиционно се използва в козметиката срещу акне.
Добив на биопластмаса е друга възможност за преработката на индустриалния коноп. Влакната от стъблата се ползват за производство на изолации и хартия.
“От един декар коноп се произвежда хартия колкото от 4 декара дървета. Конопът расте за 4 седмици, а дърветата - за 20 години”, дават пример народните представители.
Българската асоциация за индустриален коноп настоява за промените в закона за контрол на наркотичните вещества от няколко години.
Внасянето на законопроекта е факт на 21 април, ден след международния ден на конопа.
13
Коментара по темата
13.
оффф...
25.04.2022 19:30:36
до 12.Мимоза
Аз предлага да не печели нито мафията, нито държавата, а народа!
Данък 0%
Аз предлага да не печели нито мафията, нито държавата, а народа!
Данък 0%
12.
Мимоза
25.04.2022 18:42:54
Нека стане като Холандия и Щатите защо не нека печели държавата а не мафията
11.
Евро Стандарти
25.04.2022 14:14:39
Европа
Докато Наполеон се бори с канабиса в Египет, в Европа се наблюдава ново раздвижване в интелектуалните среди. Романтизмът, ориентоманията и прехласването по психичните и паранормални явления се съчетават чудесно с вече широко разпространеното сред висшите съсловия модно увлечение към опиума и неговата тинктура, лауданум. Всичко това се оказва благоприятната среда, в която баснословните наслади на хашиша могат да бъдат изпитани на дело от дръзновения и неконвенциално настроен индивид. В сравнение с днешните условия, трудно можем да си представим по-различна законова среда, както и интелектуална нагласа към дрогирането от тези в началото на XIX в. Опиумът и хашишът не са влизали в списъка на забранените субстанции и в тяхната употреба не е имало нищо нередно. Тютюнът и кафето вече отдавна са били популярни в стария континент и включени в ритуалите на европейската цивилизация, така че няма нищо изненадващо в това, че фантастичните разкази на пътешествениците за наркотичното блаженство и трансцендентните видения подтикват мнозина да експериментират с канабис. В началото на 40-те години на XIX в. група френски литератори, сред които Теофил Готие, Шарл Бодлер, Жерар дьо Нервал, Дюма-баща и Балзак, както и скулптори, художници и други представители на артистичната бохема, създават знаменития Club des Hachichins. Членовете на клуба се събират всяка седмица в пищните ориенталски покои на парижкия хотел „Люзан“ в Сен Луи. На тези частни сбирки пътешественикът и психиатър Ж. Ж. Моро дьо Тур предлага желиран алжирски хашиш, известен като дауамеск, с който споменатите литературни светила охотно експериментират. Само след няколко години, по време на вълненията от 1848 г., студентите от Сорбоната разлепват по улиците плакати с искания за свободното разпространение на канабиса и етера. През 1842 г. лекарят У. Б. О’Шонеси се оказва първият популяризатор на ганджа, силния индийски канабис, в Англия, чрез своята Bengal Pharmacopeia. Канабисът е включен в списъка на стандартните лекарства и се появява по рафтовете на всяка аптека. Взаимодействието между опиума и хашиша във формирането на европейското въображение е комплексно и синергично. Опиумът има много по-дълга история на употреба в западния свят, отколкото канабисът. Известен е и използван още от древноегипетските и критските лекари и играе съществена роля през късната, декадентска фаза на минойската религия. Канабисът е въведен в Европа доста по-късно и най-вече вследствие от интереса към променените състояния на съзнанието, вече станали обичайна практика за любителите на опиума. Независимо че канабисът е бил известен на Изток от много столетия, вероятно само шепа европейци са били запознати със свойствата му, преди да се появят сензационните разкази на Марко Поло в края на XIII в. Въпреки че през XVI в. немският учен Йохан Вайер[11] споменава за употребата на хашиш във вещерските ковъни, дрогите, извличани от конопа, отсъстват от инструментариума на алхимията и явно не са били внасяни в по-съществени количества в Европа до 40-те години на XIX в., когато О’Шонеси и неговият френски съвременник, Обер-Роше, препоръчват тяхната употреба.През 1845 г. Ж. Ж. Моро дьо Тур публикува своя труд Du Hashisch et de l’Alienation Mentale (За хашиша и душевните заболявания). Неговите подробни описания на въздействието на хашиша привличат интерес и в медицинските, и в литературните среди и предизвикват вълна от експерименти. Но дори и тогава интересът към хашиша едва ли излиза извън онези парижки кръгове, в които се движи самият Моро дьо Тур. Консумацията на хашиш никога не се превръща в масово европейско увлечение през XIX в. Тя си остава ограничена най-вече в Близкия изток и Централна Азия.
Докато Наполеон се бори с канабиса в Египет, в Европа се наблюдава ново раздвижване в интелектуалните среди. Романтизмът, ориентоманията и прехласването по психичните и паранормални явления се съчетават чудесно с вече широко разпространеното сред висшите съсловия модно увлечение към опиума и неговата тинктура, лауданум. Всичко това се оказва благоприятната среда, в която баснословните наслади на хашиша могат да бъдат изпитани на дело от дръзновения и неконвенциално настроен индивид. В сравнение с днешните условия, трудно можем да си представим по-различна законова среда, както и интелектуална нагласа към дрогирането от тези в началото на XIX в. Опиумът и хашишът не са влизали в списъка на забранените субстанции и в тяхната употреба не е имало нищо нередно. Тютюнът и кафето вече отдавна са били популярни в стария континент и включени в ритуалите на европейската цивилизация, така че няма нищо изненадващо в това, че фантастичните разкази на пътешествениците за наркотичното блаженство и трансцендентните видения подтикват мнозина да експериментират с канабис. В началото на 40-те години на XIX в. група френски литератори, сред които Теофил Готие, Шарл Бодлер, Жерар дьо Нервал, Дюма-баща и Балзак, както и скулптори, художници и други представители на артистичната бохема, създават знаменития Club des Hachichins. Членовете на клуба се събират всяка седмица в пищните ориенталски покои на парижкия хотел „Люзан“ в Сен Луи. На тези частни сбирки пътешественикът и психиатър Ж. Ж. Моро дьо Тур предлага желиран алжирски хашиш, известен като дауамеск, с който споменатите литературни светила охотно експериментират. Само след няколко години, по време на вълненията от 1848 г., студентите от Сорбоната разлепват по улиците плакати с искания за свободното разпространение на канабиса и етера. През 1842 г. лекарят У. Б. О’Шонеси се оказва първият популяризатор на ганджа, силния индийски канабис, в Англия, чрез своята Bengal Pharmacopeia. Канабисът е включен в списъка на стандартните лекарства и се появява по рафтовете на всяка аптека. Взаимодействието между опиума и хашиша във формирането на европейското въображение е комплексно и синергично. Опиумът има много по-дълга история на употреба в западния свят, отколкото канабисът. Известен е и използван още от древноегипетските и критските лекари и играе съществена роля през късната, декадентска фаза на минойската религия. Канабисът е въведен в Европа доста по-късно и най-вече вследствие от интереса към променените състояния на съзнанието, вече станали обичайна практика за любителите на опиума. Независимо че канабисът е бил известен на Изток от много столетия, вероятно само шепа европейци са били запознати със свойствата му, преди да се появят сензационните разкази на Марко Поло в края на XIII в. Въпреки че през XVI в. немският учен Йохан Вайер[11] споменава за употребата на хашиш във вещерските ковъни, дрогите, извличани от конопа, отсъстват от инструментариума на алхимията и явно не са били внасяни в по-съществени количества в Европа до 40-те години на XIX в., когато О’Шонеси и неговият френски съвременник, Обер-Роше, препоръчват тяхната употреба.През 1845 г. Ж. Ж. Моро дьо Тур публикува своя труд Du Hashisch et de l’Alienation Mentale (За хашиша и душевните заболявания). Неговите подробни описания на въздействието на хашиша привличат интерес и в медицинските, и в литературните среди и предизвикват вълна от експерименти. Но дори и тогава интересът към хашиша едва ли излиза извън онези парижки кръгове, в които се движи самият Моро дьо Тур. Консумацията на хашиш никога не се превръща в масово европейско увлечение през XIX в. Тя си остава ограничена най-вече в Близкия изток и Централна Азия.
10.
Show must go on
25.04.2022 14:07:15
Плиний Стари се позовава на един фрагмент от Демокрит, в който става дума за растение, наречено таласегъл или потамавгис, и което много учени идентифицират с канабиса:
Ако се свари и изпие, то предизвиква безумие, изразяващо се във видения от най-необичайно естество. Теангелисът, казва той, пък расте по Ливанските планини в Сирия, в планинската верига Дикта на остров Крит, а също и край Вавилон и Суса в Персия. Настойката от него вдъхва пророчески сили на маговете. Същото важи и за растението гелотофил, виреещо в Бактрия и по бреговете на Бористен[7]. Ако се изпие със смирна и вино, явяват се видения от всякакъв вид, предизвикващи неудържим смях.
Диоскорид, автор от I в., дава чудесно описание на канабиса и споменава за неговото приложение във въжарството и медицината, обаче не казва нищо за халюциногенните му свойства. Тъй като климатът е благоприятен за отглеждането му, а и ислямът насърчава неговата употреба за сметка на алкохола, канабисът се превръща в предпочитания интоксикант в Близкия изток и целия арабски свят. Впрочем по времето на Пророка употребата на хашиш и канабис отдавна е била утвърдена традиция, което обяснява защо алкохолът е изрично забранен на правоверните, докато хашишът е обект на теологични спорове. През X в. употребата (и злоупотребата) с хашиш явно е била толкова широко разпространена, че става постоянна тема в литературата. Властническата нагласа намира съвършен израз в следния откъс — едно от най-ранните описания на адиктивно поведение, с които разполагаме:
Един духовник произнесъл в джамията пламенна тирада срещу бенга, чието основно свойство е да опиянява и приспива. По време на проповедта така ръкомахал, че от пазвата му изхвърчало късче хартия, в което било увито същото вещество, което той така яростно заклеймявал, но сам често използвал, и паднало сред насъбралите се слушатели. Ораторът не изгубил самообладание и тутакси се провикнал: „Ето го този враг на правоверните, демона, за който ви говоря! Силата на моите слова го накара да побегне, затова внимавайте сега да не се всели в някой от вас!“ Никой не посмял да докосне „бенга“, а след проповедта наглият софист най-невъзмутимо си го прибрал.
Както става ясно от този анекдот, егото на монотеиста е податливо на най-невероятни самозаблуди.
Пет века след Марко Поло френските колониални власти в Египет се провалят в опитите си да контролират производството и продажбите на канабис. В отговор на една от поредните забрани, гръцките контрабандисти моментално започват да внасят хашиш в Египет и черният пазар бързо процъфтява.
Във военно отношение египетската експедиция на Наполеон е пълен провал, но ако я разглеждаме като опит за контакт между две взаимно изключващи се култури, тя определено е пожънала успех. Наполеон закарва в Египет цяла библиотека плюс екип от 175 изтъкнати учени, които наблюдават, скицират, картографират и събират езиковедска и културна информация. Венецът на тяхната дейност е публикуването на 24-те тома под общо заглавие Description d’Egypte, излизали от 1809 до 1813 г. Поредицата вдъхновява безброй бъдещи автори на пътеписи и в крайна сметка оказва огромно влияние върху европейското въображение.
Ако се свари и изпие, то предизвиква безумие, изразяващо се във видения от най-необичайно естество. Теангелисът, казва той, пък расте по Ливанските планини в Сирия, в планинската верига Дикта на остров Крит, а също и край Вавилон и Суса в Персия. Настойката от него вдъхва пророчески сили на маговете. Същото важи и за растението гелотофил, виреещо в Бактрия и по бреговете на Бористен[7]. Ако се изпие със смирна и вино, явяват се видения от всякакъв вид, предизвикващи неудържим смях.
Диоскорид, автор от I в., дава чудесно описание на канабиса и споменава за неговото приложение във въжарството и медицината, обаче не казва нищо за халюциногенните му свойства. Тъй като климатът е благоприятен за отглеждането му, а и ислямът насърчава неговата употреба за сметка на алкохола, канабисът се превръща в предпочитания интоксикант в Близкия изток и целия арабски свят. Впрочем по времето на Пророка употребата на хашиш и канабис отдавна е била утвърдена традиция, което обяснява защо алкохолът е изрично забранен на правоверните, докато хашишът е обект на теологични спорове. През X в. употребата (и злоупотребата) с хашиш явно е била толкова широко разпространена, че става постоянна тема в литературата. Властническата нагласа намира съвършен израз в следния откъс — едно от най-ранните описания на адиктивно поведение, с които разполагаме:
Един духовник произнесъл в джамията пламенна тирада срещу бенга, чието основно свойство е да опиянява и приспива. По време на проповедта така ръкомахал, че от пазвата му изхвърчало късче хартия, в което било увито същото вещество, което той така яростно заклеймявал, но сам често използвал, и паднало сред насъбралите се слушатели. Ораторът не изгубил самообладание и тутакси се провикнал: „Ето го този враг на правоверните, демона, за който ви говоря! Силата на моите слова го накара да побегне, затова внимавайте сега да не се всели в някой от вас!“ Никой не посмял да докосне „бенга“, а след проповедта наглият софист най-невъзмутимо си го прибрал.
Както става ясно от този анекдот, егото на монотеиста е податливо на най-невероятни самозаблуди.
Пет века след Марко Поло френските колониални власти в Египет се провалят в опитите си да контролират производството и продажбите на канабис. В отговор на една от поредните забрани, гръцките контрабандисти моментално започват да внасят хашиш в Египет и черният пазар бързо процъфтява.
Във военно отношение египетската експедиция на Наполеон е пълен провал, но ако я разглеждаме като опит за контакт между две взаимно изключващи се култури, тя определено е пожънала успех. Наполеон закарва в Египет цяла библиотека плюс екип от 175 изтъкнати учени, които наблюдават, скицират, картографират и събират езиковедска и културна информация. Венецът на тяхната дейност е публикуването на 24-те тома под общо заглавие Description d’Egypte, излизали от 1809 до 1813 г. Поредицата вдъхновява безброй бъдещи автори на пътеписи и в крайна сметка оказва огромно влияние върху европейското въображение.
9.
EA
25.04.2022 14:05:41
Индия и Китай
Китайската традиция гласи, че отглеждането на коноп започнало още през XXVIII в. пр.Хр., когато легендарният втори император Шъннун научил поданиците си да плетат въжета от него. В един трактат от 220 г. лекарят Хуатоу препоръчва като обезболяващо средство вино, в което е прибавен екстракт от канабис, със следното пояснение: „Само след няколко дни или най-много до месец пациентът напълно ще се възстанови, без да е изпитал ни най-малка болка по време на самата операция.“[5]
В Индия канабисът е известен като растение с огромна спиритуална мощ много столетия, преди да започнат да го пушат. Явно същото важи и за опиума. Най-ранните свидетелства за употребата на канабис в Индия са от началото на първото хилядолетие преди Христа, като по това време със сигурност е бил използван и като лечебно средство — ако съдим по първите индийски фармакопеи, еуфоричните му свойства са били добре познати. Но усвояването му е било извънредно бавно и едва през X в., т.е. малко преди ислямското нашествие, употребата му става широко известен факт. Канабисът е бил тясно свързан с езотеричните направления и в индуизма, и в исляма. Езотерични практики от типа на Йога и аскезата на отшелниците садху, както и ударението върху прякото преживяване на трансцендентното, преспокойно се вписват в тогавашното отношение към канабиса в Индия.
Китайската традиция гласи, че отглеждането на коноп започнало още през XXVIII в. пр.Хр., когато легендарният втори император Шъннун научил поданиците си да плетат въжета от него. В един трактат от 220 г. лекарят Хуатоу препоръчва като обезболяващо средство вино, в което е прибавен екстракт от канабис, със следното пояснение: „Само след няколко дни или най-много до месец пациентът напълно ще се възстанови, без да е изпитал ни най-малка болка по време на самата операция.“[5]
В Индия канабисът е известен като растение с огромна спиритуална мощ много столетия, преди да започнат да го пушат. Явно същото важи и за опиума. Най-ранните свидетелства за употребата на канабис в Индия са от началото на първото хилядолетие преди Христа, като по това време със сигурност е бил използван и като лечебно средство — ако съдим по първите индийски фармакопеи, еуфоричните му свойства са били добре познати. Но усвояването му е било извънредно бавно и едва през X в., т.е. малко преди ислямското нашествие, употребата му става широко известен факт. Канабисът е бил тясно свързан с езотеричните направления и в индуизма, и в исляма. Езотерични практики от типа на Йога и аскезата на отшелниците садху, както и ударението върху прякото преживяване на трансцендентното, преспокойно се вписват в тогавашното отношение към канабиса в Индия.
8.
El Señor de los Cielos
25.04.2022 14:01:32
Никое растение няма така трайно присъствие в човешкия бит, както конопът. Конопени влакна и семена са откривани и в най-древните пластове на евразийските култури. Канабисът, роден в Централна Азия, се е разпространил по целия свят благодарение на човека. Много рано прониква и в Африка, а някои адаптирали се към по-хладния климат сортове прекосяват океана още с първите заселници в Новия свят. Поради своето пандемично разпространение и приспособимост канабисът е оказал огромно влияние върху обществените представи и институции. Ефектът от смолата на канабиса (събирана във вид на мазни черни топчета) е сравним с този на халюциногените. Говоря за класическия хашиш.
Хилядите имена, под които е известен хашишът, свидетелстват не само за неговата културна значимост, но и за свойството му да стимулира езиковите умения на поетичните натури. В асирийски клинопис от 685 г. пр.Хр. го наричат кунубу, а през следващото столетие името му звучи вече като каннапу, от което произлиза и гръцко-латинското cannabis. Той е банг, бенг или бъндж, а също и ганджа, гангика или ганга. За японците е аса, а в езика на хотентотите става дагга. Наричат го още кеф, кайф, кийф, керп, както и ма. Хашишът е вече на няколко хилядолетия, макар и да не е ясно кога точно хората са започнали да събират и концентрират канабисовата смола по този начин. Пушенето на канабис — най-надеждният и бърз начин да се изпита неговият ефект — прониква в Европа доста късно. Не бива да забравяме, че и тютюнопушенето става известно в Европа едва след като Колумб се завръща от второто си плаване.
И това е крайно любопитно: до сравнително неотдавна този изключително популярен поведенчески модел е бил практически непознат в Европа. Би могло да се каже, че европейците като цяло винаги са били консервативно настроени към новите тенденции в употребата на дроги. Например клизмите (още едно приложение на растителни екстракти) също са открити в Новия свят — от индианците в екваториалните джунгли на Амазония, които много добре са познавали свойствата на естествения каучук. Това е означавало многолетно експериментиране с най-различни растения, чийто ефект или вкус е бил повече от неприятен, особено при орален прием.
Не може да се каже със сигурност кога за първи път човекът е започнал да пуши канабис или, по-точно, дали пушенето е влизало някога в цивилизационния репертоар на народите от Стария свят, след което е било забравено, за да се завърне триумфално като внос от Новия свят по време на испанската Конкиста. Пушенето, т.е. вдишването на дим, може и да е било непознато за гърците и римляните, но това не означава, че не е било разпространено в праисторическата епоха. При разкопки на некрополи от преди 15 000 години в Нон Нак Тха, Тайланд, са открити останки от животински кости, в чиито кухини очевидно е бил изгарян някакъв растителен материал. Дори и до ден-днешен най-популярното средство за пушене на канабис в Индия е т.нар. челум, обикновена дървена или керамична цев, която се натъпква с хашиш и тютюн. Може да се спори откога в Индия използват челуми, но затова пък е абсолютно сигурно, че методът е изключително ефикасен.
Нещо за скитите
Скитите, „варварите“ номади от Централна Азия, проникнали в Източна Европа през VIII в. пр.Хр., са хората, които популяризират по тези земи употребата на канабис. Ето как Херодот описва техния новаторски метод за интоксикация, нещо като канабисова „сауна“:
В страната им расте коноп, който твърде много прилича на лен, но не е толкова дебел и голям; в това отношение конопът го надминава, и то много; той расте от само себе си, но и засят. (…) Та скитите взимат зърна от този коноп, мушкат се под покривалата и ги хвърлят върху нажежените камъни; хвърляните семена пушат и се получава толкова много пара, колкото нито една парна баня в Елада не може да даде. Скитите са очаровани от този вид баня и надават силни викове (Historiae, IV, 74).На друго място Херодот описва още един подобен метод:
(Скитите били) намерили дървета с такива плодове, че след като се съберели накуп по много хора, разпалвали огън, сядали в кръг около него и като ги хвърляли в огъня, вдишвали миризмата им и се опивали от нея — точно както елините от виното; колкото повече хвърляли от тези плодове в огъня, толкова повече се опивали, докато накрая се вдигали и почвали да играят и да пеят (Historiae, I, 202).[4]
С други думи, още скитите установили, че вдишването на дима от канабис е най-ефикасният начин да му се насладиш, независимо че не са направили логичната следваща стъпка и да открият лулата или челума. Старогръцкият ботаник и естественик Диоскорид също споменава за канабиса, но той явно се утвърждава в европейските и американските култури едва след откриването на по-ефикасни начини за консумацията му.
Хилядите имена, под които е известен хашишът, свидетелстват не само за неговата културна значимост, но и за свойството му да стимулира езиковите умения на поетичните натури. В асирийски клинопис от 685 г. пр.Хр. го наричат кунубу, а през следващото столетие името му звучи вече като каннапу, от което произлиза и гръцко-латинското cannabis. Той е банг, бенг или бъндж, а също и ганджа, гангика или ганга. За японците е аса, а в езика на хотентотите става дагга. Наричат го още кеф, кайф, кийф, керп, както и ма. Хашишът е вече на няколко хилядолетия, макар и да не е ясно кога точно хората са започнали да събират и концентрират канабисовата смола по този начин. Пушенето на канабис — най-надеждният и бърз начин да се изпита неговият ефект — прониква в Европа доста късно. Не бива да забравяме, че и тютюнопушенето става известно в Европа едва след като Колумб се завръща от второто си плаване.
И това е крайно любопитно: до сравнително неотдавна този изключително популярен поведенчески модел е бил практически непознат в Европа. Би могло да се каже, че европейците като цяло винаги са били консервативно настроени към новите тенденции в употребата на дроги. Например клизмите (още едно приложение на растителни екстракти) също са открити в Новия свят — от индианците в екваториалните джунгли на Амазония, които много добре са познавали свойствата на естествения каучук. Това е означавало многолетно експериментиране с най-различни растения, чийто ефект или вкус е бил повече от неприятен, особено при орален прием.
Не може да се каже със сигурност кога за първи път човекът е започнал да пуши канабис или, по-точно, дали пушенето е влизало някога в цивилизационния репертоар на народите от Стария свят, след което е било забравено, за да се завърне триумфално като внос от Новия свят по време на испанската Конкиста. Пушенето, т.е. вдишването на дим, може и да е било непознато за гърците и римляните, но това не означава, че не е било разпространено в праисторическата епоха. При разкопки на некрополи от преди 15 000 години в Нон Нак Тха, Тайланд, са открити останки от животински кости, в чиито кухини очевидно е бил изгарян някакъв растителен материал. Дори и до ден-днешен най-популярното средство за пушене на канабис в Индия е т.нар. челум, обикновена дървена или керамична цев, която се натъпква с хашиш и тютюн. Може да се спори откога в Индия използват челуми, но затова пък е абсолютно сигурно, че методът е изключително ефикасен.
Нещо за скитите
Скитите, „варварите“ номади от Централна Азия, проникнали в Източна Европа през VIII в. пр.Хр., са хората, които популяризират по тези земи употребата на канабис. Ето как Херодот описва техния новаторски метод за интоксикация, нещо като канабисова „сауна“:
В страната им расте коноп, който твърде много прилича на лен, но не е толкова дебел и голям; в това отношение конопът го надминава, и то много; той расте от само себе си, но и засят. (…) Та скитите взимат зърна от този коноп, мушкат се под покривалата и ги хвърлят върху нажежените камъни; хвърляните семена пушат и се получава толкова много пара, колкото нито една парна баня в Елада не може да даде. Скитите са очаровани от този вид баня и надават силни викове (Historiae, IV, 74).На друго място Херодот описва още един подобен метод:
(Скитите били) намерили дървета с такива плодове, че след като се съберели накуп по много хора, разпалвали огън, сядали в кръг около него и като ги хвърляли в огъня, вдишвали миризмата им и се опивали от нея — точно както елините от виното; колкото повече хвърляли от тези плодове в огъня, толкова повече се опивали, докато накрая се вдигали и почвали да играят и да пеят (Historiae, I, 202).[4]
С други думи, още скитите установили, че вдишването на дима от канабис е най-ефикасният начин да му се насладиш, независимо че не са направили логичната следваща стъпка и да открият лулата или челума. Старогръцкият ботаник и естественик Диоскорид също споменава за канабиса, но той явно се утвърждава в европейските и американските култури едва след откриването на по-ефикасни начини за консумацията му.
7.
*********
25.04.2022 13:50:28
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.
6.
бургаски
25.04.2022 10:26:21
Твърдо против наркотиците съм, но само ако в Бургас всички продаващи и консумиращи, които нарушават закона, се осъдят, то няма да останат хора по улиците, а затворите ще са препълнени и ще трябва да се строят нови. Когато едно явление е масово, то се легализира, за да мжое да се печели от него и да има разумен контрол, особено на качеството, а не да печелят някакви псевдомутри.
5.
така така
25.04.2022 10:16:48
Утайките ще лекуват сега!
4.
до 1
25.04.2022 10:05:06
Прочети малко за сухия режим в САЩ, до какво е довел.Виж законите в Португалия как се справят с проблема, недей да бърбориш отживелици.Като си заровиш тиквата в пясъка по умен не ставаш.
3.
*********
25.04.2022 09:56:40
Коментарът беше изтрит от модераторите, тъй като съдържаше обидни квалификации към Флагман.бг или членове на редакционния екип.
2.
До 1
25.04.2022 09:50:13
Прост си, кат’ дайре !
1.
Айде
25.04.2022 09:31:42
И наркотици ще произвеждаме,ми то направо да разрешат и кока-та и мака ,те и те абсорборат диоксид,и кой ще гарантира че между редовете на индустриалния няма да има и индийски.Пъл упражняващите контрола как рязко ще забогатеят не е истина! Но есе пак това е Промяната министър Наско и нагледното доказателство за промените !