Събарят до последния камък лукс курорт за 140 млн. евро с игрище за голф

Испанският курорт Марина де Валдеканяс предлага истински лукс – хотел, голф игрище, яхтено пристанище. Съдът в Мадрид обаче реши, че той ще бъде разрушен до основи, защото е построен нелегално в природен резерват.

140 милиона евро струва затвореното курортно селище с игрище за голф, малко пристанище за яхти, симпатични еднофамилни къщички и четиризвезден хотел. Курортът Валдеканяс е изграден в началото на хилядолетието, когато Испания вече се беше отказала от бетонните туристически чудовища, строени през 70-те и 80-те години на миналия век, съобщава DW.

Комплексът е разположен на 133 хектара на един полуостров в голям язовир, а строежът е толкова дискретен, че от въздуха може дори да не го разпознаеш. Всичко щеше са бъде прекрасно, ако не беше ето този проблем: Валдеканяс е построен в природен резерват, където специално се опазват редица птичи видове. И сега трябва да бъде съборен. Това решение постанови Върховният съд в Испания след дългогодишен юридически маратон.

Навън вали, а в конферентната зала на хотела собствениците са свикали кризисна среща. Повечето от тях са заможни мадридчани, които са извадили от джоба си по над половин милион евро за курортните вили, а сега се чудят в кой свят живеят. „Като в роман на Кафка“, обобщава един от тях. „Съдът сигурно нещо се е объркал“, казва друг. Залата е пълна, дошли са и хора от околността, които също не могат да повярват на очите и ушите си – точно като собствениците.

Съпротива от местните жители

Силвиа Саро, кметица на съседното село Ел Гордо, взима в ръце микрофона. „Аз тук съм израснала, познавам това място от десетилетия. Тук нямаше нищо, освен една малка евкалиптова горичка, край която местните си изхвърляха боклука“, разказва тя. И добавя, че днес всичко изглежда много по-красиво. Да не говорим, че комплексът осигурява работа на повече от 200 души – на голф-игрището, в градините, в хотела.

200 работни места – това си е сериозна работа в Естремадура, един от икономически най-слабите региони на Испания. Тук безработицата достигна 20%, а всеки трети човек живее на ръба на бедността. Ел Гордо, селото на два часа път с автомобил от столицата, навремето имало 2000 жители, днес обаче са останали едва 400. „Тези хора от Мадрид ни спасиха!“- казва Силвиа Саро.

Те не само отвориха нови работни места, но внасят в местния бюджет и сериозен поземлен данък. Това са стотици хиляди евро, с които общината успя да изгради дом за възрастни хора, детска градина и къпалня. „Ако съборят комплекса, това ще убие селото ни. Уж все приказват, че трябвало да се помага на бедните провинции, после обаче се оказва, че някакъв резерват е по-важен от хората“, оплаква се кметицата.

Красивият комплекс още си е на мястото, личат обаче и следите от дълголетния спор. От запланувания втори хотел засега се вижда само едноетажно скеле, а край голф игрището се издигат някакви оголени стоманени трегери. Тук всъщност трябваше да бъдат построени още вилички. По архитектурен проект в комплекса бяха предвидени над 500 къщи, но досега са построени само 185. Изграждането беше спряно с административно решение в хода на съдебното дело. Тогава инвеститорите преглътнаха решението, защото смятаха, че поне на построеното досега никой няма да посегне.

Сега обаче всичко ще бъде разтурено, до последния камък. Истински шок за собствениците! Още преди да започне строежът, местните власти специално измениха поземления закон, за да легализират курортното селище. Тогава всичко изглеждаше абсолютно стабилно, у никого не се появиха съмнения относно законността на проекта.

„А е трябвало“, казва Хулио Сезар, чиято екологична организация заведе дело срещу курортното селище. Тъкмо заради делото Хулио Сезар вероятно е най-мразеният човек в околността - но това не го смущава. От неговите уста историята на курортното селище звучи като мошеническа интрига: препятствията били преодолени с насилие над закона.

За всекиго обаче трябвало още тогава да бъде напълно ясно: такова нещо не може да се извърши в един резерват, където мътят редки видове птици. „Това е прецедент. Ако комплексът не бъде съборен, независимо от съдебните решения и експертизите, ако се наложи възгледът „построеното си е построено“, тогава ще излезе, че в Испания всеки може да си прави, каквото си иска“, казва Хулио Сезар.

Заповедта за цялостното събаряне на комплекса хвърли в паника инвеститори в цялата страна. А и не само тях. Защото, ако полуостровът наистина трябва да бъде възстановен в изходното си състояние, тогава ще бъдат съборени не само сградите. Ще се наложи да бъде унищожена и цялата инфраструктура: трафопостове, канализация, алеи, електрически стълбове и улично осветление. И вина ще носят местните власти, които навремето дадоха зелена светлина за строежа.

Чудно ли е при това положение, че регионалното правителство се бори чак до последната инстанция в желанието си да предотврати събарянето? Сега то се надява единствено на Конституционния съд – с аргумента, че събарянето ще нанесе на природата много по-тежки поражения, отколкото самото строителство.

В действителност обаче важна роля играят и парите. Събарянето на целия комплекс ще струва около 40 милиона евро, към които ще се добавят и още 100 милиона за обезщетяване на собствениците. Под черта: унищожаването на комплекса ще струва точно толкова, колкото и неговото изграждане. Ако се стигне дотам, ще си имаме работа с едно наистина „луксозно погребение“, което испанският данъкоплатец трябва да плати от джоба си.