Предсрочните избори неизбежни, но ги отлагат заради войната в Украйна и инфлацията

Мнозинството от 134 народни представители в парламента, което крепи Кирил Петков на влас, не е на едно мнение по нито един от въпросите дали да дадем оръжие на Украйна, за избора на управител на БНБ и по казуса със Северна Македония. Това означава, че голяма пукнатина се е отворила в управляващата коалиция, коментира в „Здравей, България“ по Нова телевизия политологът Димитър Ганев.

Според него обаче в момента никой няма интерес от нови избори и една от причините за това е войната в Украйна. Не е изгодно свалянето на правителството и за опозицията, тъй като заради шоковото поскъпване на основните стоки е генератор на социално напрежение и води до срив в подкрепата за партиите от управляващата коалиция. 

Политологът Слави Василев пък прогнозира, че коалиционните партньори ще свалят Кирил Петков, когато преценят.

Политическият анализатор доц. Иво Инджов добави, че премиерът става заложник на останалите партии в коалицията, но това не би могло и да е нещо различно. „Никой не е имал сериозни очаквания за стабилност на тази коалиция, но лидерите са затова да вземат отговорни решения, а не да се водят по популистки подбуди“, обясни той.

„Консервативният поглед върху позицията ни за Македония прозвуча за първи път от президента Румен Радев на едно заседание на Консултативен съвет по национална сигурност. Тогава той каза, че трябва да се бърза разумно, без да бъдат прескачани българските условия в разговора“, припомни пък Арман Бабикян. 

„Сега чуваме повторение (б.а. от Слави Трифонов) на тази реплика, след дълго мълчание по темата. Склонен съм да си мисля, че това се случва по други причини, а не заради казуса „Македония“. Вероятно се прави, защото не се разбират за един пост, т.е. за управител на БНБ“, добави той.

„Виждам едни хора, които са се събрали и са склонни да спорят повече за един пост, отколкото за глобалния имидж на България, след като сме в унизително странно положение да не помагаме на Украйна с оръжие. Хората, които управляват, приемат да изглеждаме така жалко, но не са склонни да отстъпят един пост. Нервните реакции не бяха на Трифонов“, подчерта бившият депутат.

„Хората са склонни юнашки да се бият за един пост. Защо чак толкова никой не разбра, а за преговорите с Македония и за това дали изглеждаме нелепо пред цяла Европа и НАТО явно може да се преглътне“, добави той.

„България изнася оръжие за Полша. Дали то отива в Африка не съм много сигурен. Не съм сигурен дали пред Европа трябва да изглеждаме добре или в очите на своите граждани. Една по-балансирана позиция за Украйна съответства във възгледите на българите и в това няма нищо нелепо“, каза пък Слави Василев.

Според Димитър Ганев да вкарваме България, Полша и Унгария в една група спрямо отношението им към Русия би било голяма грешка, защото историческия и културния контекст в отношенията ни с Москва са на противоположни нива. 

„Намираме се в нов ключове етап по отношение на взаимоотношенията в коалицията и споровете за въоръжението на Украйна е само един от тези крайни ключове. БНБ е втори,  а Северна Макадония – трети. Това са трите ключови въпроса, върху които разсъждаваме“, обясни той.

„Мнозинството от 134 народни представители в този парламент обаче по нито един от тези казуси не е на едно мнение. Това означава, че се намираме в етап на много тежка пукнатина в управляващата коалиция. Логично е да зададем въпроса кое е управлението в момента“, подчерта Ганев. 

„Първият тест за властта ще е изборът на управител на БНБ, но водещ за публичният интерес трябва да е не с какво мнозинство точно е избран той, а да е възможно най-добрата кандидатура или такава, която би нанесла най-малко щети на институцията“, заяви доц. Иво Инджов.

Изборът на управител няма да доведе до предсрочни избори, прогнозира той.

Според Димитър Ганев пък ГЕРБ не си е повишил своя резултат, а „Продължаваме промяната“ слиза едно стъпало надолу. 

„Партията на Бойко Борисов стои статично от последните избори насам. През март хората на Кирил Петков слязоха още едно стъпало надолу, което направи ГЕРБ първа политическа сила. Това е много трудно обратимо, защото имаме огромен генератор на социално напрежение – цените на основните стоки“, добави той.

„Има няколко фактура, които забавят предсрочните избори – първо по време на война държава като България, която е член на НАТО, да изпада в политическа нестабилност едва ли ще се хареса нито на обществото, нито на нашите международни партньори. Българите все още не искат предсрочни парламентарни избори. Нито една от формациите, които са част от управляващото мнозинство, няма интерес от избори сега“, подчерта Ганев. 

„ГЕРБ и ДПС също нямат интерес от предсрочни избори, защото, колкото повече се задържи това мнозинство на власт и продължи ерозията в подкрепата му, толкова би било за опозицията“, добави той.

Оставането на „Продължаваме промяната“ във властта е против интересите на партията, каза пък Слави Василев.

„Коалиционните партньори крепят Кирил Петков на власт, а не обратното – премиерът да я държи в ръцете си и те да зависят от неговата воля. Те го правят от чисто егоистични причини, тъй като гражданите няма да приемат нови избори на този етап, но това им дава право да го свалят, когато преценят и коментарът на Слави Трифонов показва ясно това“, обясни той.

На Кирил Петков ще му е трудно да излезе от тази ситуация, в която сам се постави, каза още Василев. 

Социологът Румяна Коларова и политологът Христо Панчугов пък изтъкнаха в „Тази сутрин“ по бТВ, че подкрепата за управляващата коалиция се свива.

„Липсва фундаментална основа. Въпросът не е дали ще се задържи това мнозинство, а защо и каква е голямата идея около това управление“, коментира той.

„Подкрепата се свива до ситуация, в която нейните симпатизанти се обясняват защо я подкрепят“, каза пък Коларова. Според нея претенцията на „Продължаваме промяната“ да са водеща сила в управляващата коалиция изглежда все по-невъзможна.

„Проблемът не е само в договарянето между партиите, а също и с постигането на основните приоритети на всяка формация. На всички партии им се налага да правят трудни политически ходове и в момента всяка една от партиите е все по-малко готова да плати цената за непопулярните ходове“, смята Коларова.

„Наблюдаваме отделни феодални царства със собствен дневен ред. По-голямата част от партиите отсъстват от обществения дебат, Кирил Петков отговаря за сложните теми. Това показва липсата на сближаване между субектите“, каза Панчугов.