На тази дата преди 73 години: Подписано е споразумението, дало началото на НАТО
На тази дата, 4 април, преди 73 години във Вашингтон се подписва документът, който дава началото на НАТО. Представители на 12 държави – Белгия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Великобритания и САЩ, слагат подписите си под текста на споразумението, на практика давайки старт на периода, познат в историята като Студената война, въпреки че според някои историци той е започнал още с влизането на руската армия в Берлин в края на Втората световна война през 1945 г.
Текстът на оригиналния документ, наречен North Atlantic Threaty (Северноатлантическо споразумение; Бел.а.: Реалният акроним на НАТО на български език би следвало да е ОСАС – Организация на Северноатлантическото споразумение), остава непроменен до днес, въпреки че е сравнително кратък, съдържащ само 14 члена. С него се въвежда нуждата от колективна защита, описана в чл. 5, според която подписалите се страни трябва да се защитават една друга, създавайки дух на солидарност в новия съюз, но и... явявайки се противовес на разширяващото се влияние на Съветския съюз в Европа след края на Войната.
Най-важни в контекста на случващото се от повече от месец в Украйна сега обаче са членовете 4 и 5. Докато чл.5, който гласи, че атака над една от държавите членки се счита за атака на цялата Организация и действа като първа стъпка към военна интервенция, е използван само веднъж в историята на НАТО – през 2001 г. директно след атаките на 11 септември, то чл. 4 е ползван общо 7 пъти за 73 години.
От тях цели 5 пъти Турция е била страната, която призовава използването на чл. 4, който гласи само следното: „Страните ще се консултират една с друга, винаги когато, по мнението на една или няколко от тях, има заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на всяка от тях“. С други думи чл. 4 е „спусъкът“ към масови обсъждания за хода на действие в случай на заплаха. Този текст е използван само в годините след 11 септември, както следва:
В контекста на Украйна задействаният сега чл. 4 означава, че НАТО няма да се включи активно в конфликта. Въпреки че прекурсор за чл. 5 е именно чл. 4 – той не може да бъде инвокиран, защото Украйна просто не е част от Съюза.