Вашият сигнал Връзка с Флагман
Управител:
Веселин Василев, email: v.vasilev@flagman.bg

Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Учени проучиха кое ни прави скучни и резултатите са жестоки

Ключови думи: скука, скучен човек, проучване

Въпреки че повечето от нас се стараят да бъдат интересни, скучните хора, изглежда, са навсякъде. Вероятно това е онзи, който никога не завършва своята история както трябва, или този, който не спира да ви занимава с подробности, свързани със своите орнитоложки „приключения“.

Нов научен труд изследва какво точно кара хората да изглеждат скучни и как това се отразява на нашите възприятия по отношение на тях. За тази цел специалистите подканват над 500 души (в рамките на 5 различни изследвания) да определят най-стереотипно скучните характеристики, хобита и професии.

„За съжаление, някои хора са възприемани за скучни – казва психологът Вийнанд ван Тилбург от Университета в Есекс, ръководител на изследването. – Ние проучихме стереотипните характеристики, отегчаващи другите, като накарахме хората да ги генерират и оценят. Резултатите показват, че да си стереотипно скучен върви потенциално ръка за ръка с отрицателни междуличностни последствия.“

В първите две изследвания, включващи общо 463-ма души, набрани чрез Mturk, екипът кара участниците да напишат на лист хартия скучни характеристики и да ги оценят.

Доброволците определят анализа на данни, счетоводството, данъци/застраховане, хигиенизиране и банкиране като петте най-скучни работи на света. Най-скучните хобита пък са сън (моля?), религия, гледане на телевизия, наблюдаване на животни и математика (горките математици).

На въпроса кои са характеристиките на стереотипно скучния човек, хората отговарят липса на интереси, никакво чувство за хумор, липса на собствено мнение или периодично оплакване.

„Колкото по-типични са характеристиките на стереотипната скука, описващи даден човек, за толкова по-скучен се възприема той – пише екипът. – Нещо повече – при това от особена важност за социалните последствия за подобно възприятие – стереотипната скука засяга възприятията за междуличностна топлина и компетентност.“

С други думи, хората, които притежават гореспоменатите характеристики, страдат в социални ситуации.

В следващите две изследвания хората получават описания на измислени личности (създадени на базата на „скучните характеристики“ от първите изследвания (използвани са прилагателни като „необразован“ или „има монотонен глас). В случая участниците определят въпросните скучни хора като такива, на които им липсва топлина и компетентност и които биха били избягвани в социален контекст.

На въпроса колко пари биха искали, за да прекарат време в компанията на „стереотипно скучен човек“, участниците определят доста висока сума.

„Възприятията могат да се променят, но хората може да решат д не отделят от времето си, за да разговарят с онези, чийто професии и хобита са „скучни“ и директно да ги отбягват – казва Ван Тилбург. – Те нямат шанса да докажат на останалите, че грешат и да разрушат въпросните негативни стереотипи.“

Изследването е сравнително малко, а по-голямата част от участниците в него са от САЩ. Ето защо е напълно възможно в останалите части на света хората да възприемат различни професии, хобита и характеристики за скучни. Това изследване обаче е едно от първите, които проучва стереотипа на „скучните хора“ в множество различни аспекти и информацията, която получаваме вследствие на него, ще ни помогне да се опитаме да разрушим тези стереотипи.

Така например екипът пита участниците защо според тях скучните хора са също така и некомпетентни, въпреки че двете характеристики нямат връзка помежду си. „Бих предположил, че на счетоводителите ще се гледа като на скучни, но ефективни – като на идеалния човек, който да свърши добра работа при изчисление на данъците ви – казва Ван Тилбург. – Истината е, че банкерите и счетоводителите например са изключително способни и притежават сила в обществото – може би трябва да се опитваме да не ги разстройваме и да ги стереотипизираме като скучни.“

Източник: Science Alert

0
Коментара по темата
  Добави Коментар
Сланината - древна храна за лечение на всички болести Какво всъщност съдържа свинската мас, кога може да е полезна и защо не бива да се приема като лекарство 3 световни титли за България по киокушин  Младите световни шампиони - Йоанна, Меразов и Василев разкриват как дисциплината, режимът и характерът ги водят към върха
Радев продължава консултациите с партиите в четвъртък След остри позиции в понеделник и вторник държавният глава приема нови парламентарни групи Хакери удариха любимия сайт на възрастните Pornhub е засегнат от огромен пробив в сигурността, след като хакери са откраднали данни и историята на търсенията на 200 милиона премиум потребители
Кои ваучери за храна да изберем? Разликите между Наредба 7 и Наредба 11 Как да изберете правилния тип ваучери за храна през 2026 г.: практично ръководство за работодатели КЗП удря по необоснованите цени и следи търговците под лупа Десетки проверки, актове и изискани обосновки - държавата затяга контрола преди навлизане на еврото от 1 януари 2026
Коледна среща между поколенията в Царево Ученици от СУ „Н. Й. Вапцаров“ донесоха усмивки, песни и топлина в Пенсионерския клуб преди празниците ГДБОП разкри международна схема за онлайн измами при продажба на автомобили Измамниците примамват с евтини оферти, извеждат комуникацията извън платформите и прибират аванси чрез финансови мулета
СГС върна делото срещу Иван Демерджиев на прокуратурата заради неясности в обвинението Бившият вътрешен министър е обвинен в безстопанственост за над 1,48 млн. лева във връзка с договор за лични документи Всеки десети, обменящ левовете в евро, в последния момент взима златно кюлче Българите са изкупили злато за 1 млрд. лева
Парламентът прие удължителния бюджет на първо четене Със 149 гласа „за“ Народното събрание реши България да посрещне 2026 г. без нов редовен бюджет Умерен ръст на цените на имотите се очаква за 2026, без шокови движения Пазарът на наемите остава доходен, с възвръщаемост между 5% и 7% в големите градове