Доц. д-р Таньо Стефанов, МБАЛ "Бургасмед": Ковид ни „помогна“ да открием и лекуваме белодробни заболявания в по-ранен стадий
Доц. д-р Таньо Стефанов е началник на Отделението по гръдна хирургия към МБАЛ „Бургасмед“. Завършва медицина през 1994 г. От 1995 г. работи в Окръжна болница гр. Пловдив като хирург. Взема специалности по хирургия през 2001г. и по гръдна хирургия през 2004г. От 2002 до 2004 г. е гръден хирург в УМБАЛ „Свети Георги“, също в Пловдив. Следващите две години работи като гръден хирург в Първа и Втора хирургия на МБАЛ Пловдив, а от 2008г. до 2016г. е началник на II хирургия в МБАЛ Пловдив. От 2010г. е магистър по здравен мениджмънт, а от 2015г. е доктор по медицина. Член е на българската и на Европейската асоциацията по гръдна хирургия. Има редица специализации у нас и чужбина. Завършил е курсове по ехография на коремни органи и повърхностни структури, видеоасистирана торакоскопска хирургия, лапароскопска хирургия и фибробронхоскопия.
-Доц. д-р Стефанов, отделението по гръдна хирургия към МБАЛ „Бургасмед“ става на 6 години. Какви са най-големите успехи през тези години и какви са уроците, които научихте от създаването му до днес?
-Като всяко израстване и при нас процесът беше постепенен, но отделението определено се разви и днес показва забележителни резултати. МБАЛ „Бургасмед“ откри първи в града и региона такова отделение през март 2016г. и все още то е единственото тук. Специално искам да изтъкна ролята на моя учител от Виена - д-р Данчо Янакиев, светла му памет. С него изградихме отделението и заедно с екип от прекрасни млади лекари и медицински сестри, поставихме основите на тази специализирана хирургия. Ние развиваме доста разнообразна оперативна дейност при лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания и практикуваме всичко, което се прави в модерната оперативна хирургия на едно високо ниво. Ползваме диагностични и оперативни методики като фибробронхоскопия, медианоскопия и други инвазивни методи като трансторакална аспирационна биопсия с помощта на апаратни изследвания (ултразвукова диагностика или скенер). Оперативната ни техника е от миниинвазивна - торакоцентеза и поставяне на торакален дрен, през видео асистирана торакоскопска хирургия и до торакотомиите. Извършваме „безкръвни“ и отворени оперативни интервенции за евакуиране на плеврални изливи и пиоторакси, парциални резекции на бял дроб до лобектомии и пулмонектомии. Единствено нямаме роботизирана асистирана торакоскопска хирургия. Водим се от принципа, че пациентът трябва да е най-добре обгрижен и лекуван, и лечението да е на високо ниво. Ние работим в близко сътрудничество с всички колеги от болницата и от други лечебни заведения, особено с тези от образната диагностика, с пулмолозите и онколозите. При нас сме лекували болни в планов и спешен порядък освен от Бургас и областта, а също и от Русе, Сливен, Ямбол, Варна, Стара Загора, Пловдив, София.
-Как се промени работата в гръдната хирургия след две години пандемия и периодично спиране на плановите операции?
-Изобщо не сме спирали работата и дори с възникването на пандемията натовареността се увеличи. Това произтича от факта, че ковид инфекцията провокира пневмониите и възпалителните заболявания на плевралната кухина като пиотораксите, които зачестиха. Покрай ковид заболяването се направиха много рентгенографии и скенери и доста тумори се обективизираха в по-ранен стадии, защото ракът на белия дроб дълго време се разраства безсимптомно и „тихо“. Когато белият дроб изяви симптоми вече е късно. Така че колкото и да е коварен вирусът и последствията от него, многото образни изследвания дадоха възможност при част от случаите туморът на белия дроб да се диагностицира по-рано и да се оперира. Беше възможно да се извършат по-големи по обем интервенции и много хора да бъдат излекувани. Иначе над 80% от пациентите, които пристигат с рак на белия дроб за голямо съжаление са в по-късен стадии, който е неоперабилен. Ние само установяваме самото заболяване и те вече се поемат от онкотерапевтите и лъчетерапевтите. Все още ракът на белия дроб е бич. Често заболяванията са с доста тежка кардиологична симптоматика, но работим рамо до рамо с нашите кардиолози и анестезиолози, за да може болният да бъде въведен, опериран и излекуван. Екип от лекари с различни специалности са ангажирани с предоперативното, оперативното и следоперативното лечение на болните със злокачествено заболяване на бял дроб.
-Продължава ли тенденцията най-честата патология, с която идват болни при вас да са злокачествените заболявания?
-За голямо съжаление основната патология са злокачествените заболявания на бял дроб, на плеврата, на гръдния кош, на медиастиума. Има и тумори на хранопровода, но те са много по-малко изявени. Затова съветвам да се прави рентген на гръден кош, въпреки че хората имат голям страх от облъчването. Днес рентгеновите апарати са дигитални и много по-щадящи. По-продължителна суха кашлица, „безобидно“ отслабване, кръвохрак или тромбоза на вените на крайниците може да са сигнал, че има заболяване и най-често това е в белия дроб. Тези симптоми не трябва да се неглижират и е редно да се направи снимка, да се потърси консултация със специалист пулмолог. В региона основно в нашата болница се извършват бронхоскопиите. Чрез медиастиноскопия, която правим се премахват увеличени лимфни възли в медиастиума. Имаме доста случаи на „хванати“ лимфоми. С тази инвазивна процедура се работи зад гръдната кост в средостението, където е разположено сърцето и големите съдове, които оксигенират и „хранят“ цялото тяло, като аорта, артерия пулмоналис, вена кава. От доброкачествените заболявания, най-честите случаи при нас са с пневмотарокс и плеврални изливи. От спешната хирургия най-чести са травматизмът с пневмохемоторакса и контузията на белия дроб. След прекарани бронхопневмонии, усложненията са пиоторакс и абсцес на белия дроб.