Уродливото ехо на войната: Опитаха да забранят изучаването на Достоевски в Милано

Светът е започнал да се плъзга по наклонената плоскост. Не ми се вярваше, че е възможно в една люлката на европейския ренесанс Милано, градът дал не малка част от днешното духовно наследство на света, да се забранява изучаването на един от великите световни писатели - Фьодор Достоевски. Така започва коментарът по темата на бившия кмет на Пловдив и народен представител от 44-ото НС Славчо Атанасов, който е носител на престижното отличието "Рицар на книгата". Ето какво още пише Атанасов:

Да, оказа се, че е истина. Като някакво уродливо ехо на войната в Украйна, ректорът на Държавния университет в Милано забранил до второ нареждане да се изучава творчеството на Достоевски. Нечувано, направо останах безмълвен, когато прочетох това. Що за тесногръдие, за да не кажа варварство?! Войната в Украйна е безумна, Два близки народа се унищожават на около 300 километра по море от нас. И това е неописуема трагедия. 

Но какво общо има тук Достоевски? Неговото творчество е част от духовната съкровищница на света. Неговото наследсто е непреходно и отдавна е достояние на всеки един четящ човек. Не съществува аргумент, с който да посегнеш върху това. С таланта си той е постигнал своето безсмъртие. Дори бившият италиански премиер Матео Ренци реагира на спорното решение. Отзвукът е много силен и в крайна сметка тази нелепост беше отменена. И слава богу! 

Защото се питам, кой е следващият? Толстой, Пушкин, Лермонтов, Тургенев? Или пък Михаил Булгаков, който е руснак, но пък за беда е роден в Киев, завършил е тамошния университет и по-голямата част от недългия си живот е прекарал в Украйна. С него какво ще правим?! Единствено геният на Гогол може да почива спокойно, защото е украинец по произход. Човешката глупост наистина може да бъде безкрайна, както е казал Айнщайн. А пророкът Оруел някакси е успял да види и това: "Когато всички мислят еднакво, това общество вече е диктатура или е узряло да се превърне в такава".

Страшното идва, когато взимаме най-лошото от опита на света, а не се стремим към по-доброто. Милано е градът, който даде зенита в творчеството на гениалния Леонардо, градът на "Тайната вечеря". Този град не може да отнеме Достоевски от културата на света. Все още не сме се върнали във времената на Инквизицията, за да изравяме гробовете на така наречените еретици, които и в смърта си да нямат покой и да издигаме клади. И точно написаното от Достоевски ни пази от тази фатална за човешката цивилизация крачка. Великият му ум ни остави "Бесове” именно с прозрението за тъмните ъгли на човешката душа, които обществото може да завладее и управлява по един трагичен начин.