Официално: Правосъдният министър предложи Иван Гешев да бъде освободен
Министърът на правосъдието Надежда Йорданова внесе за разглеждане от пленума на Висшия съдебен съвет предложение за освобождаване от длъжност на главния прокурор на Република България Иван Стоименов Гешев на основание чл. 175, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
Фактическите и правни обстоятелства за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, които се изтъкват в предложението са за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт, съгласно чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, съобщава пресцентърът на правосъдното министерство.
Надежда Йорданова предоставя за разглеждане от ВСС девет нови обстоятелства, даващи й основание да поиска оставката на главния прокурор.
Посочените обстоятелства включват случаи на полицейско насилие по време на протестите през лятото на 2020 година, искането за снемане на имунитета на Елена Йончева, делото срещу Евдокия и Николай Баневи, поредицата на Антикорупционния фонд - „Осемте джуджета“, сигналът от бившия съдружник в „Жоси“ ООД Георги Цолов Георгиев за „открадването“ на дружеството и палеж на семейната му къща, публично изразеното съмнение от страна на главния прокурор за възможно манипулиране на системата за случайно разпределение на делата в съдилищата, неуважително, подигравателно и враждебно отношение към неправителствени организации, отделни личности и юридически общности, които изразяват становища, обстоятелството, че главният прокурор е утвърдил указания „при образуване на досъдебни производства за умишлени престъпления по транспорта да се предприемат действия за изземване на превозното средство като веществено доказателство, както и случаят „Гебрев“.
В мотивите предоставени на ВСС се изтъква, че изложените в предложението обстоятелства обосновават извод, че са налице осъществени действия и допуснати бездействия от главния прокурор, които представляват основания по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията за освобождаването му от заеманата длъжност. В решение № 1 от 08.02.2022 г. по к.д. № 17/2021 г. Конституционният съд сочи, че провиненията, предвидени в чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията са от такъв характер, че могат сериозно да накърнят доверието в правосъдието и престижа на съдебната власт именно защото са извършени от стоящите най-високо в системата на съдебната власт административни ръководители.
Тази отговорност на главния прокурор е дефинирана от Конституционния съд като „юридическа отговорност“ и произтича от специфичния статус на административните ръководители, които са най-високо стоящи в съдебната власт. Лицата по чл. 129, ал. 2 от Конституцията са призвани да отстояват и гарантират независимостта, отчетността и авторитета на съдебната власт. За осъществяването на тези високи задължения е необходимо през целия си мандат да спазват изискванията за длъжността, която заемат, и да не допускат уронване на престижа на съдебната власт. Ето защо ангажирането на отговорността им за неизпълнение на тези задължения не е обвързано с определени законови срокове, в които министърът на правосъдието да сезира компетентния да разгледа предложението орган.
Процедурата по чл. 175, ал. 5 ЗСВ за реализиране на тази юридическа отговорност по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 3, т. 5 от Конституцията изисква да се извърши преценка на обстоятелствата, изложени в предложението, от Пленума на Висшия съдебен съвет и ако реши, че са налице основания, да направи предложение до президента за освобождаването на главния прокурор от заеманата длъжност.
„Ето защо, на основание чл. 175, ал. 5 във връзка с чл. 173 ал. 3 ЗСВ, в качеството си на министър на правосъдието на Република България правя предложение пленумът на ВСС да се произнесе за наличието на обстоятелства по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията за предсрочно освобождаване на Иван Стоименов Гешев от поста главен прокурор на Република България“, e записано във внесеното от Надежда Йорданова предложение, завършва съобщението от Министерството на правосъдието.
Припомняме, че миналата година и служебният министър Янаки Стоилов поиска да бъде разгледано освобождаването на Иван Гешев. Мнозинството във ВСС обаче реши, че министърът няма такова правомощие.
Това доведе до дело в Конституционния съд. Той преди няколко седмици единодушно реши, че правосъдният министър може да инициира такава процедура.
След това и Върховният административен съд определи, че инициативата на Янаки Стоилов трябва да се разгледа по същество.
Излиза, че в момента има две активни процедури за освобождаването на Иван Гешев - едната е започната от Стоилов, а другата от Йорданова.
Така или иначе, за отстраняването на главния прокурор са нужни поне 17 от 25 гласа във ВСС. Това в настоящия Висш съдебен съвет, който избра Гешев, едва ли ще се случи.
Поради факта, че тези обяснения най-често се дават от заинтересувани представители на юридическото съсловие или на съответни политически, икономически и гравитиращи около тях сили, интерпретациите се свеждат до поредица от технически, организационни или субективни дефицити и отговорности. Тоест проблемът не се третира и обяснява като мащабен социален проблем, а като въпрос от техническо и персонално естество. Намирам тези интерпретации не само за погрешни, но и за умишлено погрешни. Първата крачка за нерешаване на един социален проблем е неговото неадекватно дефиниране, което далеч не е случайно.
С предлагания текст се прави скромен опит да се даде една друга обяснителна линия на сегашното състояние на „закона“ у нас, която черпи своето съдържание от логиката и метаморфозите на цялостното ни социално и историческо развитие в новото време.
Гражданската ми и чисто човешка надежда е, че откровеният и компетентен диалог по социалните проблеми у нас най-сетне ще премине в градивно обществено действие – ако, разбира се, има предпоставки за такова. А както твърди Емил Дюркейм, един от класиците на социологията: „Единственият начин да се докаже движението е да се върви.“
Чл. 129.
(1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.