УМБАЛ-Бургас вече няма дългове, ограничихме финансовия теч

Болницата е гръбнакът на здравеопазването в региона и е нормално държавата да се грижи за нея като част от системата за национална сигурност

Ключови думи: бойко миразчийски, умбал бургас, болница, интервю

-Д-р Миразчийски, каква е ситуацията с ковид в УМБАЛ-Бургас? Има ли свободни легла, персонал?

-Ситуацията е динамична, но в последните дни няма голям наплив на пациенти. Средно по 20-30 души на ден минават през триажа, от тях се хоспитализират приблизително половината. Имаме свободни легла. Продължаваме да приемаме и пациентите на отделенията, които станаха ковид-структури, но на други етажи. С персонала проблемът е по-сериозен, както навсякъде, това са едни и същи неща, които си ги говорим вече три години – че хората са изморени, също боледуват, също имат семейства и не достигат.

-От РЗИ съобщиха, че ще искат финансова помощ за болниците, тъй като тази година има ръст на горива, на ток, на медикаменти. Какво е финансовото състояние на УМБАЛ Бургас, изпитвате ли затруднения?

-Откакто започна пандемията, всички цени скочиха в пъти. Увеличихме консумацията например на лични предпазни средства и някои медикаменти също в пъти. Поскъпнаха медикаменти, ръкавици, хигиенни материали – всичко. Токът също се увеличи, както и минималната работна заплата, което пък води до увеличаване на фонд „Работна заплата“. Стойността на клиничните пътеки е една и съща, изключвам пътеката за ковид, която беше увеличена повече от два пъти.

За мое голямо учудване в обществото циркулират едни митове, които само хора, които не са влизали и не работят в болницата могат да разпространяват. А те са, че болниците получават хиляди за лечение на пациенти с ковид и едва ли не имат голям интерес да лекуват такива пациенти. Не, нямаме никакъв интерес. Даже напротив – ако ще се говори за „интерес“, имаме по-голям интерес да лекуваме пациенти, които имат други заболявания, защото пациентите с ковид струват на болницата много, лекуват се дълго, лекарствата за лечението им са скъпи, особено когато са възрастни и с придружаващи заболявания. Не можеш да излезеш на печалба, ако лекуваш само такива пациенти. Нашите разчети показват, че лечението на един пациент с ковид струва на нашата болница над 2000 лв. В тази сума влиза всичко, което се изразходва за лечението на този пациент, включително трудът на персонала. А клиничната пътека е 1400 лв., а в началото беше 600. Значи от един пациент ние сме на загуба близо 900 лв. Вярно е, че здравното министерство се старае да покрива тези загуби с допълнителни възнаграждения за персонала и доплащания, но лечението на ковид-пациенти не е печелившо занимание. Същевременно не можем да си позволим да искаме доплащане от пациентите, каквато е практиката в някои болници. Успяваме да покриваме разходите си, но финансова помощ е необходима.

-Успявате ли да плащате сметките за тока, които са драстично увеличени?

-Вероятно ви е направило впечатление как изглежда болницата отвън. Проектът за енергийна ефективност, който спечелихме и приключихме, позволи разходите за ток и отопление на болницата да се намалят. Ако това не беше се случило, не знам как щяхме да ги покрием. Освен това – в болницата е топло, защото е изцяло топлофицирана, вече нямаме енергийни загуби. А преди знаете, че пациентите се носеха духалки, защото въпреки че парното работеше, в стаите беше студено. Да, успяваме да плащаме сметките, постигнахме и договореност с доставчика на електроенергия за най-ниската възможна цена на добавката за административна услуга. Следващата ни стъпка е да продължим проекта към по-голяма независимост, като поставим фотоволтаични системи, с които да произвеждаме ток за собствени нужди, така, както направихме с кислорода.

-Стига ли кислородът за всички ковид-болни, някои болници се оплакаха, че нямат редовни доставки от фирмите-снабдители?

-Преди четири години нашият съвет на директорите взе решение да произвеждаме кислорода си сами. Тогава това беше малко екзотично решение, защото само две болници в страната имаха подобна независима от доставчици инсталация. Ноу-хауто е на датска компания, кислородът се извлича директно от въздуха. Това намалява разходите за кислород и осигурява независимост на болницата, защото най-просто казано – докато навън има въздух, при нас ще има кислород. Пуснахме я през есента на 2019 г., когато още никой не беше чувал за Ковид. Кислород използвахме главно в интензивните звена, Спешно отделение, реанимацията и операционния блок. Още през пролетта на 2020 г. разбрахме колко далновидно решение е това. Потреблението на кислород по време на най-големите вълни скочи три пъти, някои болници наистина се чудеха откъде да зареждат. Но при нас недостиг нямаше. Това също беше крачка към намаляване на разходите за външни услуги на болницата. Ние пак използваме кислород от външни доставчици, но в много малки количества и предимно за пълнене на преносими бутилки.

-Споменахте за проекта за енергийна ефективност и колко хубава е станала болницата отвън. Да, но хората се оплакват, че вътре плочките са счупени, в някои отделения има течове и не е приветливо.

-По време на външните ремонти отремонтирахме и някои от вътрешните проблемни системи. Тъй като проектът е за енергийна ефективност, не можехме да използваме средствата за козметични ремонти. Съгласен съм, че има какво да се желае, но например за Спешното и входовете към него има спечелен проект на ниво министерство, дълго чаканият проект за реформиране на спешната помощ. Но обществената поръчка е обжалвана и се водят дела. А ние знаем, че по този проект предстои голям ремонт на Спешно отделение, очакваме го и това не оправдава да правим каквото и да било с наши средства. Надявам се, че поетапно ще обновим и битовите условия, но всичко става със средства, а средствата ни към момента позволяват да обслужваме само текущите си разходи, няма възможност за инвестиции в скъпи ремонти.

-Има ли дългове УМБАЛ-Бургас?

-УМБАЛ-Бургас няма просрочени задължения. Когато станах директор на болницата, те бяха над 15 милиона. И върху всеки дълг се трупаха огромни лихви, влизахме в постоянна спирала на задлъжнялост. Една от първите ни задачи със Съвета на директорите беше да намалим дълговете, защото всеки месец пристигаха заплашителни писма за запори, имаше и запори на сметките на болницата, чудихме се откъде да платим заплатите на персонала. Изключително неприятно беше, защото дълговете са трупани в продължение на десетилетия и не е честно да бъдат плащани от работещите в болницата. Тогава с помощта на всички акционери в болницата – държавата и общините, беше взето решение за изтегляне на банков кредит с минимална лихва. Разплатихме се с всички доставчици, погасяваме редовно кредита, нямаме просрочени задължения и успяхме да спрем различни финансови „течове“.

-Например?

-Например – ограничихме разходите за всички видове външни услуги, които можем да извършваме сами. Благодарение на енергийната ефективност намалихме драстично сметките за отопление. Много се гордея с този проект, защото откакто е построена, болницата не е ремонтирана. А сега изглежда така, както подобава на модерно европейско лечебно заведение. Взехме лиценз за охранителна дейност, вече не плащаме на външна охрана, което също беше сериозно перо. Остават средства и за нова апаратура, вярно малко, но остават.

-Какво е заплащането на лекарите и медицинските сестри в болницата и предстои ли заплатите да бъдат увеличени?

-Средният размер на възнагражденията е съизмерим с този в другите държавни болници. Той е над 1600 лв. за специалистите по здравни грижи, като с добавките за работа в ковид-среда надхвърля 2000 лв. За лекарите средното възнаграждение е 2600 лв., и над 3000 с добавките за работа в ковид-среда.

-Сдружението на частните болници често споделя, че не се намират в равни условия с държавните, че те инвестират във всичко сами, а вие често получавате помощи от държавата. Как бихте отговорили на това?

-Частните болници имат своето място в системата на здравеопазването и конфронтацията не е в ничий интерес, така че не я очаквайте от мен. Но там се изисква доплащане от пациента извън приходите от касата. Дори за лечение на ковид имаше сигнали за сериозно доплащане в някои лечебни заведения. Посочете ми частна болница, която поддържа съдебна медицина, патология, кръводаряване, ТЕЛК – все дейности, за които няма клинични пътеки, но които изискват сериозен ресурс. Няма такава. Посочете и частна болница, която да има 24 часа на разположение Спешно отделение с всички нужни специалисти, които могат да се съберат на секундата при сериозен инцидент, авария, атентат, или Инфекциозно отделение, каквото имаме ние. Бургазлии много добре знаят какво се случва, когато тръгнат да търсят медицинска помощ посред нощите. Тук нямало специалист, там нямало рентген, на трето място не работела лабораторията. И стигат отново до нас. Те знаят къде могат да получат адекватна помощ по всяко време. Гръбнакът на здравеопазването в Бургас е УМБАЛ Бургас и е нормално държавата да се грижи за болницата като част от системата на национална сигурност на страната.

-Купихте ли си „джип като камион“, когато станахте директор на болницата, както ни пишат наши читатели?

-Джипът „като камион“ е 14-годишна Тойота Тундра, която всеки може да провери колко струва. Купена е много преди да стана директор. Имам слабост към големите автомобили, защото съм ловец и ги използвам за лов. Предишният ми автомобил беше Рейндж Роувър и вече наближаваше 20-ата си годишнина, когато купих Тойотата. На паркинга на болницата има далеч по-скъпи автомобили от моя, което може само да ме радва. Това значи, че лекарите са ценени, имат голяма практика и достатъчно добри доходи, за да си позволят тези автомобили. Крайно време е да престанем да робуваме на клишето, че лекарят трябва да е беден и да слугува на всички, щото бил положил Хипократова клетва. Лекарят е човек, който първо е учил 6 години, след това е специализирал още пет, положил е много труд, за да се развие като специалист и работи изключително отговорна и рискова дейност. Когато попитали германския канцлер Хелмут Кол, защо кара „Фолксваген“, а не „Мерцедес“, той отвърнал: „Не съм лекар, за да карам „Мерцедес“.

-Вие богат ли сте, д-р Миразчийски?

-Произхождам от много състоятелен род, това не е тайна и моите близки и познати са наясно. Много преди да стана директор имах и имоти, и автомобили. Съпругата ми и дъщеря ми имат отлично работеща джипи практика, търсени и уважавани са от пациентите, което помага за финансовата стабилност на нашето семейство.