Българите в Германия се интегрирали изненадващо бързо, повечето даже работили

Нито една група мигранти в Германия не е успявала толкова бързо да постигне висока трудова заетост, както българите и румънците, казва експерт. Проучвания сочат, че повечето от тях имат работа и са добре интегрирани, твърди "Дойче Веле".

Българите са третата по многочисленост група чужденци, преселили се в Германия през 2020 година, пише в доклад на Федералната служба за миграцията и бежанците, който тази сряда (12.1.) влиза за обсъждане в кабинета в Берлин.

Агенция ДПА цитира още непубликувания доклад, според който най-много са румънците, заселили се в Германия през 2020 – над 15% от всички граждани на ЕС, които са се преместили в тази страна. 8,7% от „новите германци“ идват от Полша, а 6,1% - от България. От доклада научаваме още, че през 2020 година в Германия са се заселили 1,19 милиона души, а са я напуснали 966 000.

Опасенията бяха големи

Министърката на вътрешните работи Нанси Фейзър изразява особена удовлетвореност от факта, че Германия е привлекателна дестинация най-вече за хора, които искат да следват или да работят тук, както и за граждани на ЕС.

Проучване на проекта Mediendienst Integration на германския Съвет по миграция, за което Дойче Веле вече писа, установява, че през септември 2021 година в Германия официално са пребивавали трайно 460 000 румънци и 170 000 българи. За това проучване пише и германският вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ), който припомня, че след приемането на България и Румъния в ЕС в Германия се надигнаха опасенията дали така наречената миграция по бедност от тези две държави няма отслаби социалната система в страната.

И действително, по думите на изданието, десетки хиляди хора са се опитали да избягат от бедността в своите страни с помощта на различни „необичайни модели“ за придобиване на доход. Например: да се подават в Германия заявления за надбавки за голям брой деца, а с получените пари да се финансира собственият живот в Германия, та дори да се подпомагат и роднини в България и Румъния. „Други припечелваха като надничари и вършеха мръсна работа за изключително ниско заплащане. В някои германски градове възникнаха дори истински „трудови борси“ по улиците, където отчаяни чужденци се надяваха на появата на безскрупулни работодатели“, отбелязва ФАЦ.

Вестникът припомня още, че на някои места – например в Дортмунд или в берлинския квартал Нойкьолн – са започнали да се заселват цели села от Румъния, главно хора от етническата група на ромите.

„За да могат да останат и да имат достъп до държавни помощи, мнозина от тях регистрираха свой бизнес. Само в Нойкьолн за една година бяха регистрирани над 3000 такива бизнеса; най-вече в строителния бранш, но и в сферата на услугите, например като „пиар-асистент“, което обикновено означава раздаване на диплянки по улицата.

Регистрираната еднолична фирма на един родител вече отваряше пътя към детските надбавки. Тогавашната районна кметица Франциска Гифай, която днес е главен кмет на Берлин, през 2013 година специално посети Румъния, за да научи повече за мигрантите, които произхождаха почти изцяло от ромски семейства.“

Изненадващ успех

Вестникът изрично подчертава, че оттогава нещата много са се променили, че българите и румънците в Германия вече масово работят и си плащат социалните осигуровки. Цитиран е експертът по миграцията и трудовия пазар Херберт Брюкнер, който казва, че нито една група мигранти в Германия не е успявала толкова бързо да се добере до толкова висока трудова заетост, както българите и румънците след приемането на страните им в ЕС. Според него това е голям успех за решението да се въведе свобода на избора на работно място.

От статията научаваме още, че в момента в германските болници и лекарски кабинети вече работят 5000 румънски лекари – повече от която и да било друга група граждани на ЕС. Изданието предполага обаче, че тези работещи хора по-късно вероятно ще се върнат в своите страни, тоест – като възрастни хора те няма да имат нужда от помощ и грижи в Германия.

Там четем още: „В проучването не се споменава обаче за бедността, включително и на маргинализираната група на ромите в България и в Румъния, която се превръща във все по-сериозно предизвикателство за ЕС. Тъй че за следващи подобни проучвания възниква още една интересна тема: Какъв е процентът на ромите в успешната интеграция на новозаселилите се в Германия хора от България и Румъния?“