Защо не трябва да се слушат съветите на преуспелите хора

Ако се случи така, че да получите съвет от супер успешен бизнесмен, например Марк Зукърбърг, и от фалирал бизнесмен, кого ще послушате? Разбира се, Зукърбърг! Кой не го харесва да говори за правилната стратегия?

Ако сте творческа личност, кого ще послушате – Стивън Спилбърг или забравения от Бога актьор от масовките? Разбира се, първия! Що за въпрос, ще кажете вие. А за тайните на дълголетието ще питате хора, доживели до стоте, нали? Ясно.  Но вие грешите и в трите случая.

Заедно с писателя Дейвид Макрейни ще ви обясним защо.

Да видим защо.

Да вземем за пример Брат Пит. Да си представим, че в деня, когато Брад – млад, амбициозен красавец – се появил в Холивуд, заедно с него там пристигнали още около стотина млади и амбициозни красавци. Възможно е дори някои от тях да са били по-красиви и амбициозни, да са били по-талантливи и дори да са били с връзки. Но накрая, от всички тези сто само Пит успява да се прослави. И тук е главният парадокс: той няма да може да ви обясни как да станете знаменити и да избегнете провала, защото всичките му решения в крайна сметка са се оказали правилни. Само провалилите се могат да ви обяснят как да избегнете неправилните решения – точно тези стотина красавци.

А сега се замислете: такъв един Брат Пит има във всяка сфера – това е някакъв суперуспешен човек, който е съумял да постигне много, от когото всички искат съвети, искат да разберат тайната на успеха му. А в действителност тайната на успеха могат да разкрият не тези, успешните, а тези, които някога са взимали неправилни решения.

Това явление, когато се отчитат данните само на победителите, не обръщайки внимание на губещите, се нарича „системната грешка на оцелелия“

В какво е същността на явлението

Светът откри този феномен през Втората световна война, когато командването на САЩ се опита да увеличи броя на бомбардировачите, които се завръщат от битки. При изследването на оцелелите самолети се изяснило, че всички те били простреляни основно по протежение на крилата и в центъра на долната част на корпуса. Било решено на тези места да се добави допълнителна броня. Логично е, нали?

И да, и не! Намесата на знаменитият математик и статистик Абрахам Валд спасило авиацията от фатална грешка: той отворил очите на всички, като отбелязал, че напротив, дупките на куршумите показват, силните страни на бомбардировача, тези места, където могат да бъдат понесени щети, а местата, където оцелелите бомбардировачи не били повредени - са най-уязвимите места, в които просто не са попаднали куршумите на врага, което и позволило на пилотите да се завърнат у дома.

Така бе фиксирана в статистиката важната „системна грешка на оцелелия“ – лъжлива тенденция за съсредоточаване вниманието върху оцелелите вместо върху загиналите, върху успеха, вместо върху неуспеха.

Защо толкова често допускаме тази грешка?

Сякаш законът е открит, а ние въобще не го вземаме предвид. Защо? Защото използваме тесногръда логика. Ако ни интересува тайната на дълголетието, ще питаме за това някоя стогодишна бабка. И ако тази бабка ни каже, че цял живот е пушила, пила за свое удоволствие, ругала, вие по инерция ще си помислите: „Значи това била тайната на дълголетието! И за какъв дявол аз се мъкна в спортната зала?“

Обаче трябва да имаме предвид, че неоцелелите при такъв режим са в пъти повече. Това, че тя е стигнала до тази почтена възраст е просто късмет, а не тайна на дълголетието.

Затова следващия път, когато слушате напътствените речи на Стивън Спилбърг или на бабката-столетничка, спомнете си за баналната „грешка на оцелелия“:  пазете се от съветите само на успешните хора – вземете под внимание и неуспелите, ако искате да сте победител.

Освен това, в новата реалност е практически невъзможно да преминете точно същия път като Зукърбърг или Спилбърг и да вземете същите решения. Вие никога няма да сте толкова успешен като Спилбърг. Просто, защото на света не му е необходим втори Спилбърг. Светът се нуждае от някой нов.

Източник: Обекти.бг