Средствата в Сребърния фонд са достигнали 3,580 млрд. лв.

В края на ноември средствата, натрупани в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, по-известен като Сребърен фонд, са достигнали 3,580 млрд. лв. Това е с 288 млн. лв. повече спрямо края на 2020 г., когато парите са били 3,292 млрд. лв., показват данни на Министерство на финансите.

През 2021 г. се наблюдава по-сериозно набъбване на резерва. От края на 2019 г. до края на миналата година средствата са се увеличили със 188 млн. лв. (с около 100 млн. по-малко спрямо текущото повишение). Това обаче донякъде е обяснимо - през 2019 и 2020 г. от приватизации в Сребърния фонд са влезли едва 2,4 млн. лв, а от други източници, определени със закон или с акт на Министерски съвет като глоби, имуществени санкции, неустойки, свързани с приватизационния процес - 5,3 млн. лв., общо за 2019 и 2020 г. Тази година обаче постъпленията от концесии ще са значително повече – на 20 април нoвият ĸoнцeнcиoнep нa Лeтищe Coфия обяви, чe е извъpшил плaщaнeтo нa ĸoнцecиoннo възнaгpaждeниe в paзмep нa 660 млн. лв., с което компанията ce пpeвpъщa в oфициaлeн и eдинcтвeн oпepaтop нa aepoгapaтa. Разбивката

на Министерство на финансите показва още, че от въпросните 3,58 млрд. лв. 3,520 млрд. лв. са депозирани в отделна сметка в БНБ. Трансферираните през ноеври 2021 г. средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в Държавното обществено осигуряване (ДОО) са в размер на 28,14 млн. лв.

За сравнение, месец по-рано сумата бе 16,15 млн. лв. Общо за третото тримесечие са били прехвърлени 72,36 млн. лв., а второто тримесечие от годината са били трансферирани 133,63 млн. лв. За сравнение, за цялата 2020 г. сумата е 188,68 млн. лв. Прави впечатление, че за първото тримесечие на тази година са били прехвърлени едва 36,97 млн. лв.

Припомняме, че на 1 декември правителството реши Сребърния фонд да продължи да се управлява консервативно. Това стана с приемането на Дългосрочната инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на Фонда за периода 2022-2024 г.

Двата документа са одобрени от Управителния съвет на Фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход за управление на активите при спазване на принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност.

„По този начин се гарантира минимизиране на негативните ефекти и проявите на волатилност на международните капиталови пазари. Това съответства на текущата пазарна среда и води до избягване на риска от намаляване средствата на Фонда, което е неприемливо от гледна точка на основната му функция“, гласи становището на УС, Най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Сребърния фонд е тяхното депозиране в отделна сметка в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея, допълват от правителствената информационна служба. От 2011 г. парите във фонда не носят никаква доходност и седят на депозит в БНБ при нулева лихва.

Припомняме, че Сребърният фонд бе създаден през 2007 г. с около 2 млрд. лв., като за 14 години в него са се натрупали едва 1,37 млрд. лв. допълнителни средства. Предназначението му е да подкрепя пенсионната система, но реално средствата в него не биха стигнали за изплащане на пенсиите дори за няколко месеца. Дефицитът в системата възлиза на над 5 млрд. лв. за 2020 г., за тази все още няма конкретни изчисления, особено с оглед на последните промени и надбавките от 120 лв. Освен това дългосрочната инвестиционна политика на фонда е съобразена с дългосрочната прогноза до 2070 г. за разходите за пенсии, изплащани от ДОО. Разчетите предвиждат дефицит/недостиг по бюджета на ДОО през целия период при всички разработени варианти и допускания за избор на осигуряване Отдавна известно е, че българската пенсионна система е изправена пред сериозни демографски предизвикателства.

Прогнозите на Евростат показват, че населението на страната ще намалява и едновременно с това неговата възрастова структура се влошава. В резултат от застаряването на населението и свиването на работната сила броят на заетите ще намалее с близо 38%. Нещо повече – очаква се след 2037 г., когато приключва увеличението на законоустановената пенсионна възраст, балансът на фондовете на ДОО да започне да се влошава, достигайки дефицит от около 4,8% през 2070 г. Нека не забравяме, че разходите за пенсии имат най-голям дял (над 85 на сто) от общите разходи на ДОО.

По принцип парите във фонда са важни и по друга причина – на теория и чрез законодателни промени средствата (при нужда) могат да сменят своето предназначение и да финансират неотложни разходи. Разглеждането на средствата в Сребърния фонд като резерв е приемливо от макроикономическа гледна точка, особено като се има предвид, че те са част от фискалния резерв. Към момента и това е единствената им реална функция – да подкрепят фискалния резерв. Все още Сребърният фонд няма роля в бъдещето на пенсионната система в България, пише Investor.bg

Вариантът демографския срив да се компенсира и да се подкрепи пенсионната система остава единствено чрез бюджета и през данъците В този смисъл е изключително важно как се управляват тези средства и върху тях да не бъде упражняван натиск.