ИПБ обвини отбивката на АМ „Струма“ за тежката катастрофа

Тежката катастрофа на АМ “Струма” за пореден път ни показва, че в България сме много добри в управлението на кризата, но е налице пълен отказ от управлението на риска. За последните 3 години в района на инцидента са станали 10 леки пътнотранспортни произшествия. Такова мнение изразиха от Института по пътна безопасност, по повод трагедията, разиграла се преди няколко дни аутобана. Ето какво още пишат от ИПБ:

Ако имаше кой да управлява риска, щеше да бъде изследвано мястото и констатирано, че мястото, на което е направена отбивката за почивка и начинът по който е проектирано, е с висок риск от настъпване на тежко ПТП и щяха да бъдат предприети действия за отстраняване на дефицитите. Сега след тежката катастрофа, мястото за почивка ще бъде обезопасено, но жертвите са факт.
 
През месец февруари 2021 г. Институтът за пътна безопасност изготви оценка на риска на цялата ни транспортна система. Изготвихме и карта с най-опасните пътища на България, предложихме нов модел за управление на риска от пътнотранспортни произшествия, цялостна концепция с визия за развитието на пътната безопасност в България, но отговорните институции до този момент отказват да водим експертен разговор за управлението на риска. От началото на месец май констатирахме лавинообразно увеличаване на жертвите от ПТП, многократно предупреждавахме, че предстои второ Своге, задавахме въпроси, отговори не получихме.

Няколко дни след тежката катастрофа всички усилия са впрегнати да ни покажат колко са опасни маркировка, знаци и еластични огради, но това го знаехме и отпреди катастрофата. Също така на всички е ясно, че цялата ни транспортна система е компрометирана и че ние нямаме ресурси да я оправим сега и веднага.

Единственото разумно решение, което Института за пътна безопасност предлага след катастрофата край гр. Своге от 2018 г., е в извършване на оценка на риска от ПТП въз основа на която да приоритизираме местата с най-голяма вероятност от настъпване на ПТП и да предприемем  действия за отстраняването им.

Това е процес, който се нуждае не от телевизионни експерти, а от доказани експерти по управление на риска. Експерти, които не биха позволили политиците да им казват какво да правят, а обратното- експерти, които ще казват на политиците какво да правят.