Голям празник! Днес черпят най-добрите имена, почитаме двама светци

На 13 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Евлоги, Евлогия и производните им. На този ден се чества Евлогий, архиепископ Александрийски. Светецът се чества и на 13 февруари. Името Евлоги означава "добра дума", "възхвала".

То произлиза от гръцките еu, което значи "добро", и logos – “дума”. На същия ден православната църква почита и Св. Йоан Златоуст /349 - 407/, една от най-значимите личности в историята на Православието. Той е един от тримата "светители" - "вселенски учители", наравно със свети Василий Велики Кесарийски и свеети Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква.

От западните църковни писатели с него може да се сравни само Августин Блажени. Най-известна е "Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст", която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия. Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г.

Чества се на 13 ноември, на 27 януари - Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на 30 януари - Деня на св. Три Светители, заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов. Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му бил военачалник, а майка му изповядвала християнската вяра. Йоан учи при езическите учени-философи Либаний и Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия.

След като завършил образованието си, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба като защитник в съдебни дела. Покръстен е когато е на 26 години и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен "Златоуст" заради неговото красноречие. По това време пише поредицата проповеди "Срещу евреите", която поставя началото на антиюдаистичната традиция в християнската църква.

През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол. Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове - както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове.

На Халкедонския събор през 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност.

Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския граад Кукуз, след това през 406 година - в далечния Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на 14 септември 407 г.