И от затвора Дражев съди журналист, иска му 66666 лева

Каква ирония - бургаски журналист е съден и от затворник. От човек с влязла в сила присъда, т.е. престъпник.

Подсъдимата е Ирина Генова от вестник “Черноморски фар”, а “пострадалият” от нея е бургаският бизнесмен Ивайло Дражев, който в момента излежава 7-годишна присъда за две катастрофи с три жертви.

Следващото съдебно заседание е на 4 май. Тогава г-н Дражев ще бъде докаран с конвой от затвора в съда и след като му свалят белезниците, той ще влезе в ролята на обвинител.

Затворникът води дело по два текста от Наказателния кодекс – за обида и клевета. Доброто му име било пострадало от написаното от журналистката, което той оценява на 66 666 лева. После намали иска си на 6 666 лв.

Какво всъщност е направила Ирина Генова? Нищо особено, написала е истината и то след прилагане на съответните правила в  журналистиката.

Ето и извадки от текста, който бе публикуван в “Черноморски фар” и “Фактор” през август 2010 г.

“Дражев е привлечен като обвиняем за измама в особено големи размери, досъдебното производство е приключило, а обвинителният акт вече е влязъл в съда. Общата сума, за която той е подведен под отговорност е 3 589 000 лв.

Срещу фирмата на Дражев „Интрейд Инженеринг” АД е имало заведено производство по събиране на дължими суми към държавата. Ивайло Дражев е представил на публичния изпълнител Силвия Тотева запис на заповед, като я е заблудил, че управляваната от него фирма има невзети задължения от „Благоустройствени строежи” ЕООД в размер на 2 750 000 лв., пише в обвинителния акт.”

Изнесените данни са самата истина, а текстът не съдържа квалификации. Думата “заблудил” се използва с уговорката – “пише в обвинителния акт”. И всъщност точно така си пише в обвинителния акт.

Преди написването на публикацията Ирина Генова се е свързала с Дражев, казала му е какво е научила и му е дала думата да защити своята теза. Позицията на Дражев е намерила място на същата страница, в същия брой на вестника.

Но има дело. Наказателно, от частен характер. Това означава, че е без участието на прокурор, а по тъжба на пострадалия, който се явява и обвинител. Делото влиза направо в съда и журналистът веднага се вкарва в качеството на подсъдим. Ако ще и да е написал самата истина.

Ако въпросното дело беше от общ характер, то изобщо нямаше да стигне до съда, а да бъде прекратено от прокурора.

Тук има и още един тънък момент. При делата от общ характер тежестта на доказването е върху прокурора, т.е. той е длъжен да доказва тезата си.

При наказателните дела от частен характер е обратното. Подсъдимият се гърчи, за да доказва своята невинност, все едно, че е виновен до доказване на противното. Парадоксът стига дотам, че Ивайло Дражев дори не се е постарал да приложи ксерокопия на статиите, от които се чувства оклеветен и обиден. Това трябва да направи подсъдимата. След което да си събере и своите доказателства, за да доказва невинността си.

До 1999 г. престъпленията обида и клевета бяха от общ характер. Като наказание бе предвиден затвор, но всички се спасяваха с условни присъди.

Измененията в Наказателния кодекс, които тогава бяха приети, бяха представени като “облекчаващи положението на журналистите”, т.е. в интерес на свободата на словото. Истината се оказа друга. Първо бе ликвидиран прокурорът, който да смачка и да хвърли в коша безумните твърдения на някой “оклеветен”. После затворът/т.е. условната присъда/ бе заменена с глоби и то не какви да е. За обида, нанесена чрез печатно издание – от 3 до 10 хил. лева, а за клевета – от 5 до 15 хил.лв. И на фона на смешните заплати на журналистите – действайте, ето ви свободата на словото.

Досие на “рецидивистката” Ирина Генова

Само в много кратки периоди тя живее без титлата подсъдим. Вече е свикнала с нея, както докторите и архитектите със своите. Направо й идва да се представя като “подсъдимата Ирина Генова” и това да се изчерпи всичко.

От 2000 до 2002 г. тя бе съдена от сина на футболния бос Христо Порточанов – Божин. Причината бе обикновената - почувствал се оклеветен за един пътен инцидент, който беше покрит от полицията.

Журналистката се отърва с административно наказание. Заедно нея на подсъдимата скамейка бе и колежката й Станислава Кодева, с която бяха съавтори на материала.

Поредното дело срещу Ирина Генова бе заведено през 2005 г. от никому неизвестната Галина Кънчева от “Меден рудник”, която “събираше” помощи за сираците. Само дето в домовете, за които ги събираше, нищо не знаеха. Съдът, след като прецени ситуацията, оправда журналистката.

Сега е новото дело. То се протака от ноември м.г. и не се знае докога ще продължи агонията. Причината е все една и съща – молби за отлагане от страна на Ивайло Дражев.

Надеждата на Ирина Генова е в строгата дисциплина в затвора. Няма начин да не докарат “пострадалия” за следващото съдебно заседание. С белезници.

Историята с въпросните 2, 75 милиона, които община - Бургас дължи на бизнесмена, в която са замесени един покойник и един странен печат, четете по-късно в сайта.