5 причини защо страстната любов често се изражда в жестока война

Казват, че любовта и ненавистта ги дели само… една крачка. Но това е лъжа. Не може от любов да се премине към ненавист. Но иначе стоят нещата при влюбването – тук дори една крачка е много. Това са двете страни на един и същ медал.

И тя може да се смени мигновено. В основата на влюбването и борбата за власт между партньорите стои една и съща движеща сила, коментира *Ейтън Леви Бергер, експерт в сферата на взаимоотношенията. А именно: „Обичай ме, помогни ми, дай ми, излекувай раните от детството ми, направи ме щастлив/а”.

По време на поемане на задълженията се променят оръжията за получаване на желаното. Преди двамата са получавали желаното от своята привлекателност. Сега дотолкова, доколкото партньорът ми е „длъжен”, но защо ли не гори от желания да го направи, аз ще измъквам любов за себе си на всяка цена. Защо се случва всичко това? Ето петте основни причини:

1. Заради очакванията
Какви разрушителни очаквания си възлагат едни други влюбените двойки? Те са цял комплекс. И двамата очакват, че партньорът им ще се държи по точно определен начин. Има два вида очаквания.

Върхът на айсберга са осъзнатите очаквания. Но има и маса скрити от самия човек – това са подсъзнателните очаквания. В партньора си човек вижда и любовника, и майчицата (татенцето), и ангела спасител и психотерапевта. У човека има цели списъци с това, какво той/тя смята, че му е длъжен да удовлетвори. Това се нарича образ магнит.

2. Заради табута и забрани в детството
Образът магнит, който определя към кого ще „клъвнем” е събирателен образ на родителите и съдържа табута – забрани в детството и поради някакви причини неразвити и скрити страни на личността.

Всеки от нас търси това, което би компенсирало тези страни, наш недостатък, творчески способности или неспособност да вземаме решения. Това обаче по правило не се случва и започва борбата за власт и надмощие. Нещо повече – това потискано качество у партньора, което в началото е привличало, сега започва да вбесява.

3. Заради рани от детството
Те започват да тревожат, ако партньорът по нещо прилича на родителите. Често дъщеря на алкохолик открива, че съпругът й също е алкохолик. Но не винаги подобни свързаности са толкова забележими.

Например: В семейството на жената мълчанието на бащата е било сигнал, че бащата е озлобен и скоро това ще се стовари върху нея. След което на нея й се „пада” мълчалив мъж. За нея мълчанието се асоциира като опасност и тя започва постоянно да злобее срещу партньора си. А се оказва, че тя просто си има мълчалив, но любящ съпруг.

4. Заради обвинения на другия в собствените ни недостатъци
Ситуацията се усложнява заради това, че те започват да обвиняват в своите недостатъци другия, за да избегнат тяхното оправяне. Хората критикуват у другите собствените си лоши качества, за да ги прогонят от своята душа, за да ги скрият от самите себе си, за да избегнат работата над себе си. Затова те често подсъзнателно натоварват партньора си с подобни недостатъци. Това е вид псевдолюбов.

5. Според размера на изстиването на чувства ние започваме да забелязваме реалните негативни качества у партньора си
Човекът до теб започва да става източник на болка. Всичко това води до истинска война. Защо именно война? Този процес протича доста странно. Логиката подсказва, че човек би трябвало да се старае да привлече любов към себе си, да направи така, че другия да му е приятно, да се опита да удовлетвори желанията му, да му се хареса. Би могъл просто да обясни, че има нужда от повече внимание.

Какво обаче става на практика? Прилагат се някакви не спортсменски методи. Започват препирни, пренавиване – ти си ми длъжен, критики, манипулации, истерии, ненавист. „Ти винаги…”, „ти никога…” Те могат да се тормозят едни други или обратното – да проявяват безразличие с надеждата да измъкнат от партньора си повече топлина и любов. Защо обаче хората са убедени, че причинената болка на партньора ще им върне любовта? И вървят ли, вървят в това до край, тъй като отсъствието на любов се възприема буквално като смърт.

Затова толкова често в тази война между партньорите се влага толкова много злоба, хитрост и агресия. Защо се държат така? Както и при влюбеността цялата работа е в подсъзнанието, в „стария” мозък и в детските схеми на поведение. Как сме се държали в детството, когато сме търсили любов и внимание? Мило сме се усмихвали и старали на всяка цена да се харесаме? Не. Децата крещят. При това колкото по-силно, толкова по-добре. И ние така – действаме автоматично, крещим. Разбира се, ефектът ще бъде никакъв. Това само ще разруши още повече отношенията. Много са, които живеят в такава обстановка. 50% от жените на САЩ са били бити от съпрузите си макар и само веднъж. В някакъв момент двойката открива, че се намира в състояние на война.

И двамата не разбират как и защо е започнало всичко това, къде са се изпарили всички общи мечти. Настъпва пълен хаос. Това състояние на взаимоотношенията наподобява на психолозите загубата на близък човек. Рухнали са всички митове за партньора.

Първата реакция на това положение е шок – това не е той/тя, от който имам нужда, как можех да сгреша толкова много?

Втората реакция – Отрицание. Партньорите не могат да се примирят и започват да коментират отрицателните черти на другия.

Третата реакция – Катастрофиране на надеждите. Не може безкрайно дълго да се отрича реалността.

Четвърта реакция – Сключване на негласна сделка (ако ми отделяш повече внимание ще се грижа по-добре за домакинството, за децата и т.н.).

Пета реакция – Отчаяние.

Болката е продължила твърде дълго, надежда за съвместно светло бъдеще не е останала. На петия етап 60% от двойките се готвят за развод, 35 % попадат в „условен развод” – намират удовлетворение извън общия дом и едва 5 % намират в себе си сили и желание да работят за подобряване на отношенията си с партньора.

Равносметката. Борбата за надмощие настъпва мигновено, съсипва мечтите, води до дълбока депресия и разводи. Тези военни действия могат до достигнат до много жестока форма.