За ефективността на мерките срещу коронавируса почти 2 години след началото на пандемията

Близо две години след началото на „пандемията на пандемиите“, причинена от вирус, който е около 2-3 пъти по-опасен от тежките сезонни грипове и то основно за хора над 65 г. и с тежки придружаващи заболявания, различните държави по света приложиха различни методи за „справяне“ с кризата. 

От политиката „Нула COVID” в превръщащите се в тоталитарни държави Нова Зеландия и Австралия, през локдауни, ранна ваксинация, късна ваксинация, никакви мерки, та чак до на практика никакви ваксини на дуги места по света, като напр. Румъния и България.

Две години би следвало да са достатъчно дълъг период да преценим кой от подходите за ограничаване на заразата е най-правилен. Нека видим:

Великобритания

Там имаше тежък първоначален локдаун, в момента над 70% от населението е ваксинирано, броят на тестовете всеки ден наброява стотици хиляди. 

Индия     

Подобно е и там. Страната имаше тежък първоначален локдаун. В момента около 20% са ваксинирани и то основно с имунизациите, които не са базирани на информационна РНК.

Колумбия

Там имаше изключително тежък първоначален локдаун, през април 2021 г. данните бяха отчайващи. Сега 39% от населението са ваксинирани и картината е крайно, дори нереално, оптимистична.

Русия

Тук имаше лек локдаун в първоначалните месеци, който частично продължава и до днес. 33% от хората са имунизирани.

Австралия

Страната е рекордьор в отнемането на права на гражданите. Там и днес продължава изключително стриктния им локдаун, а политическата стратегия е „0 COVID”. В Австралия бе въведена сравнително късна, но много агресивна ваксинационна кампания. Там ваксинираните са над 67%, но данните са плачевни.

България

Страната на "Ганьо" - Алекок-Константиновия герой, който много често обичат да ни припомнят в последните месеци. Първоначалната реакция у нас – затворени градове, забрана за излизане навън, вдигнати пейки в парковете, дезинфекция по улиците, спиране на плановите операции и т.н. Сега и „зелен сертификат“. Около 20% от населението е ваксинирано с днешна дата, но бройката расте, заради прилаганите от около седмица твърди мерки на служебното правителство, в чийто състав влизат и министри-скептици по отношение на нуждата от ваксинация.

А сега за едно интересно заключение: Може би... евентуално... каквито и политически решения да се вземат за „контрол на епидемията“, нито едно от тях няма реален ефект в спирането на тази сравнително заразна и средно опасна респираторна болест. Има, разбира се, едно изключение. И това е Китай.

Китай