САЩ изпревариха Китай като основен център за добив на биткойни

САЩ изпревариха Китай като най-големият център на добив на биткойни в света два месеца след като Пекин забрани криптодобива тази година, сочат нови данни, цитирани от FT.

Делът на Китай в глобалния т. нар. хешрейт - показател за изчислителната мощност, необходима за създаването на биткойни - е спаднал от 44% през май до нула през юли, показват данни, публикувани от Cambridge Centre for Alternative Finance в сряда.

През 2019 г. страната е формирала три четвърти от глобалния хешрейт.

Делът на САЩ в глобалния хешрейт се е увеличил от 17% през април до 35% през август, докато на Казахстан е нараснал с 10 процентни пункта до 18% през същия период.

Държавният съвет на Китай, или правителството, забрани добива и търговията с криптовалути през май, като се позова на екологични и финансови съображения. Решението предизвика изселване на "криптоминьори" в търсене на евтина енергия и приятелски настроени към криптовалутата политици.

Китайската забрана за добив на биткойни доведе до „голямата минна миграция“, коментира Сам Табар, главен стратегически директор в Bit Digital, базирана в Ню Йорк компания за добив на биткойни. Компанията преустанови дейността си в Китай след забраната.

Мишел Раукс, анализатор в областта на цифровите активи в Cambridge Centre for Alternative Finance, отбелязва, че "ефектът от китайската забрана е увеличеното географско разпределение на хешрейта по целия свят", добавяйки, че това може да се разглежда като "положително развитие за сигурността на мрежата и децентрализираните принципи на биткойна", предава investor.bg.

Миньорите извън Китай се радват на бум на криптодобива през месеците след забраната, тъй като китайските конкуренти побързаха да преместят операциите си. Оттогава Пекин отиде още по-далеч, като обяви всички криптодейности за „незаконни“ миналия месец, разширявайки забраната си и за чуждестранни оператори.

Китай подготвя своя собствена цифрова валута, която властите се надяват да пробват на Зимните олимпийски игри в Пекин през февруари 2022 г.

"Забраната в Китай беше чудесна за индустрията и за миньорите в САЩ", коментира Фред Тийл, главен изпълнителен директор на Marathon Digital Holdings, базирана в Лас Вегас компания за криптодобив. "Изведнъж по-малко играчи се конкурираха за същия краен брой монети."

Средно всеки ден се добиват по 900 биткойна от машини, които се надпреварват да решават сложни изчислителни задачи, за да отключат нови цифрови монети. Между юли и септември Marathon Digital Holdings е произвела 1252,4 монети, с 91% повече от предходното тримесечие.

Но Тийл посочва, че конкуренцията се е засилила, тъй като китайските миньори са се установили на нови места, по-конкретно в Казахстан. "Върнахме се там, където бяхме преди забраната, така че очаквам ситуацията да се стабилизира", допълва той.

Но разпръснатите по света миньори се сблъскват и с препятствия на новите си локации, които подчертават предизвикателствата пред компаниите за цифрова валута в търсенето на предвидима политическа среда, тъй като нарастват опасенията относно финансовия надзор на сектора.

Дидар Бекбауов, съосновател на Xive, базирана в Алмати платформа за копаене на криптовалути, заяви, че "веднага след забраната Казахстан получи много машини за добив, предимно от китайски миньори, които искат да рестартират дейността възможно най-скоро".

Властите в Казахстан обаче обвиняват криптоминьорите в изгнание за неотдавнашен недостиг на енергия, като облагат енергоемкия сектор с допълнителни такси за използваната електроенергия. Правителството прие и данък за добив на криптовалута, който ще влезе в сила през 2022 г.