Проучване: Преболедували Испанския грип през 1918 г. запазили антителата си в следващите 90 години

Колко време се запазват антителата в организма на човек след преболедуване на определно заболяване, причинено от вирус? За отговора на този въпрос ще се върнем през 2008 г., когато Националния институт по здравеопазване в САЩ е провел проучване за Испанския грип от 1918 г. То е било ориентирано към изследването на кръвта на възрастни хора, преболедували страшната грипна епидемия, а резултатите са поразителни.

Те са публикувани в списания „Нейчър“ на 17 август. Ученит, които са провели проучването са били от различни институции – Университетът Вандербилд, Синайското училище по медицина, Медицинския и стоматоложки университет в Ню Джърси, Центърът за заразни и паразитни болести (CDC), и Изследователския институт „Скрипс“.

Проведения своеобразен експеримент е получил вдъхновението си от необичаен източник – епизод от стар медицински телевизионен сериал, в който цял град е защитил себе си по време на инфлуенцата от 1918 г. като използвал кръвта на един единствен възрастен преболедувал. Тъкмо този сюжет е провокирал д-р Ерик Алтшулер – професор по медицина и рехабилитация, да поиска от Министерството на здравеопазването грант, за да изследва хора над 90-годишна възраст, оцелели след пандемията, за това дали все още имат антитела. Екипът от специалисти след това е събрал проби от 32-ма пациенти на възраст между 91 и 101 г., а целите са били както следва:

• Да се провери дали оцелелите все още имат антитела срещу вируса;
• Да се види дали Б-клетките – тези, които прозивеждат антителата – могат да продължат да произвеждат такива в изолирана среда;
• Да опитат да „съединят“ тези клетки, които проявяват най-висока активност към миеломни клетки, за да създадат хибридна клетъчна линия, която секретира моноклонални антитела;
• Да проверят дали въпросните антитела могат да предпазят мишки, заразени с вируса от 1918 г.

32-мата участници в експеримента са били на възраст между 2 и 12 години през 1918 г., като много от тях си спомняли тежкоболните си роднини по това време. Това означава, че те са имали директен контакт с болни и съответно са се срещали с вируса. Ето ги и резултатите:

100% от участвалите в експеримента са имали серум-неутрализираща активност срещу „Испанския грип“. 94% пък са демонстрирали серологична реактивност към хемаглутинина от 1918 г. 

„Резултатите са изненадващи. Б-клетките са чакали поне 60, ако не и 90 години вирусът да се появи отново, за да могат да се активизират. Това е невероятно, защото демонстрира нагледно колко дълго „помни“ имунната система“, каза д-р Джеймс Кроу – един от учените, провели експеримента от 2008 г.

От Б-клетките на трима от пациентите, групата от изследователи е успяла да генерира пет моноклонални антитела, които не само силно неутрализирали патогена от 1918 г., но и реагирал на протеини, свързани със свинския грип от 1930 г. Те обаче не реагирали към по-нови щамове (не варианти) на инфлуенцата.

В последната част от изследването учените заразили мишки с реконструирания вирус на Испанския грип от 1918 г. На следващия ден те инжектирали моноклоналните антитела у гризачите в различни дози. Тези от тях, които получили най-малката доза и тези, които били инжетирани с „плацебо“ (физиологичен разтвор), умрели. Докато тези, които получили най-високите дози оцелели. „Тези открития могат да послужат за откриване на потенциална терапия срещу други, подобни на грипа от 1918 г. вируси“, пишат учените, провели експеримента през 2008 г.

И тук прекъсва статията от 2008 г., когато тя за първи път е публикувана в списание Nature. Следва изказване на д-р Антъни Фаучи – водещият „епидемиолог“ в САЩ срещу коронавируса, който още тогава казва: „Имунитетът (след преболедуване) трае няколко десетилетия. Това проучване е „майката на имунологията“, казва той пред Associated Press.

Ще припомним и изказванията на проф. Тодор Кантарджиев, който обясни, че ваксинираните с две дози срещу коронавируса придобиват траен имунитет с продължителност не по-малко от няколко десетилетия – същият, който придобиват и сравнително леко преболедувалите вируса. А дали науката през 2008 г. е била същата тази, която сега трябва да следваме? Този въпрос оставяме отворен.