В индустриалната зона на Бургас ще дойдат японци да хвърлят петролни отпадъци

Най-важният въпрос за Бургас след общинската сесия от миналата седмица е трябва ли градът ни да има модерна индустриална зона. Кметът Димитър Николов внесе докладна записка за създаване на еднолично акционерно дружество „Логистичен и индустриален парк” – Бургас. Идеята е в дружеството общината да участва със земя в промишлена зона „Север”, а на по-късен етап в него да бъде приета и държавата, която ще получи акции срещу пари, с които да бъде изградена необходимата инфраструктура. За такива зони у нас в момента са заделени 30 милиона лева, т.е. пари има. Но с един глас повече общинските съветници отхвърлиха предложението. Потърсихме мнението на Георги Иванов – един от съветниците, гласували против.

- Г-н Иванов, какво ви смути в предложението на кмета?

- На първо място няма нито една успешна сделка с тъй наречените апортни вноски, която да е доведена докрай. И на второ място...

- Кои сделки визирате конкретно?

- И Колодрума, и всички други апортни вноски. Всичко е в съдебни дела. Кметът ми се хвали, че били спечелени, ние това ли ще правим: проба-грешка, проба-грешка, после съдебни дела и така до безкрай. Ако трябва да подарим нещо на някой, това не е начина. Пък и ние не правим подаръци, а сме се събрали, за да носим дивиденти на общината.

- Искахте да назовете още една причина.

- Да, на второ място ние си имаме Бургаска безмитна зона, където могат да се създават индустриални звена, има пристанище наблизо. И какво - резултатът е нулев. Интерес няма. Кметът си постави клопка като каза, че ние нямаме инвеститори, инвеститори има държавата. Държавата в лицето на ГЕРБ врагове ли са ни, че няма да ни дадат тези евентуални клиенти, че трябва ние да правим зона с държавата, а да не си я направим сами? Това води до някакви съмнения за корупция и злоупотреби.

- Но защо? Става дума за еднолично акционерно дружество, в което общината е единствен собственик. Случаят с Колодрума е съвсем различен. Там тя е миноритарен акционер, а мажоритарен е частна фирма – „ПОНС холдинг”, която вдигна тайно капитала и намали общинското участие.

- Това са клопки. Ако кметът е толкова добронамерен и това е еднолично дружество, тогава защо правим апортна вноска и то на общинска земя, а следващите стъпки не ги правим сами? Ако имаме толкова пари, че да теглим кредити, да купуваме автобуси на двойни цени, защо бургаска община не си запази тези земи и не ги разработва самостоятелно. Ние в момента нямаме клиенти за такава зона.

- Е, има някакъв интерес. Идваха финландци, японци. Това не са ли потенциални инвеститори?

- Скоро ще стане ясно, че това са едни инвеститори, които искат да си изнесат нефтените преработвателни отпадъци от Южна Африка в Бургас. Аз не смятам, че Бургас трябва да стане сметище за петролни отпадъци на чужди фирми само и само, за да вземем някакви пари отнякъде си. Не можем да продадем здравето на децата си.

- За децата сте прав, но сигурна ли е тази информация?

- Всяка информация е сигурна само, когато има нещо черно на бяло. Но в момента се водят едни такива задкулисни преговори. След като направихме справка за японските предприемачи, се оказа, че имат бизнес в Африка с такъв вид химически отпадъци. Нека всичко да се каже открито.

- Казвате, че в момента няма кандидати. Но ние нямаме и индустриална зона, не можем да ги каним на голата поляна? Държавата е заделила 30 милиона за тази цел. Защо да не вземем част от тях? А и други градове искат тези пари.

- Според мен това не е така. Ние безмитни и индустриални зони си имаме, но те не работят, защото няма интерес. Успеваемостта е нула. Бургас е крайбрежен град, където корабите могат да разтоварват, никой  няма да предпочете такава зона в Хасково или Каспичан. Там транспортните разходи се удвояват, затова ще избере нас.

- Да, но ние говорим за конкуренция между Бургас и Варна,  Бургас и Пловдив? Толкова години се ядосваме, че Варна винаги ни изпреварва. Няма ли да стане така и сега?

- Пак повтарям, това са машинации. Кои са клиентите? И защо те са скрити и неясни?

- Ако в един устав на бъдещото дружество бъдат заложени клаузи, които да гарантират контрол от страна на Общинския съвет, ще го подкрепите ли?

- Нека не ни превръщат в пъдари, да ходим по дела. Ако има инвеститор, нека да му бъдат дадени преференциални условия на стопанисване за 10 или 20 години и тези 30 милиона да ги вложи той. Така хем общината ще си запази земята, хем ще си гарантира инвеститора, обвързвайки го с договор. И няма да има нужда да се ангажираме с държавата.

- Но вие самият сте сериозен предприемач и знаете, че бизнесът избира най-малкото съпротивление. Ако в друг град има готова зона с комуникации, ток, евтина земя, защо ще идва в нашето блато, да хвърля луди пари за облагородяване, да прави пътища, да гази в калта?

- Това там в момента не е блато, там е насипано, има и комуникации, в непосредствена близост има и ток, водата е ясна, има път. Всичко е въпрос на договорености. Това може да се прихване от наемната цена, която ще плащат, като вземат нещо на готово.

- Говорите за наемна цена, но нали става въпрос за продаване на земята в една такава зона, а не за отдаване под наем?

- Ето, стигнахме до разковничето. Тази земя сега я апортираме, но впоследствие  ще я продадем на някой, неизвестно на каква цена, общината ще спечели, а управляващите евентуално ще се облагодетелстват по някакъв начин. Защото толкова много да драпаш, за да дадеш 300 дка срещу 17 лева на квадрат? На мен ми мирише тука на далавера.

- Тоест вие при всякакви редакции на устава на дружеството, при всякакви дебати ще бъдете категорично против такава зона.

- Не, аз съм за такава зона, но да остане общинска, а не да се правят апортни вноски на земя, която е само на 2 км от магистралата.