И златни плочки да сложа по „Александровска”, ако хората нямат работа, всичко губи смисъл

На общинската сесия в четвъртък трябваше да бъде даден старт на бъдещия модерен индустриален парк в Бургас. Първата стъпка бе решение за учредяване на акционерно дружество. След мъдри дебати, народните избраници обаче казаха „не”, макар че миналата година гласуваха да бъде подписан меморандум между Община Бургас и "Национална компания индустриални зони" ЕАД  за изграждане на такава зона. Сега противниците на идеята бяха с един повече от поддръжниците. Изтървахме ли последния влак, ще може ли и Бургас като други градове да привлече инвеститори за производство, или ще се задоволим  само със строители на молове и хипермаркети, които да се надпреварват кой да ни продаде по-евтини банани и по- големи яйца за Великден?  Поисках интервю от най-ядосания от тази развръзка – кмета Димитър Николов.

- Г-н Николов, отдавна не съм Ви виждал толкова ядосан.

- Защото предложението ми не беше прието. Чух какви ли не доводи, а истината е, че държавата има осигурени едни 30 милиона лева за индустриални зони и ние пропускаме шанса да се възползваме от тези пари.

- Сериозна сума - само за Бургас ли е, или за цялата страна?

- За страната. И понеже всички кметове знаят това, в момента  се надпреварват кой да осигури терен за индустриална зона и да вземе парите. Защото не можеш да каниш инвеститори на гола поляна – трябва да направиш подходи, канализация, пречиствателни станции и т.н. По наши разчети за Бургас са необходими 5-6 мил. И за тези 30 милиона ние сме в конкуренция с Варна, с Плевен, с Пловдив, Карлово, даже в Айтос имат едни площи, които се дават безвъзмездно - само и само да се осигурят терени за производство и работна ръка. А нашите момчета(общинските съветници – б.а.), докато се наконтят и наканят, както се казва в народните песни, ще изтървем тези средствата. Валери Андреев, шефът на "Национална компания индустриални зони" ЕАД,  каза, че от това протакане  има голяма опасност тези милиони изобщо да не дойдат в Бургас. Разбирате какъв абсурд се получава - ние имаме блато, за което трябват много средства да се облагороди. Държавата има пари и може да ни ги даде, а ние не ги искаме!

- Общински съветници твърдят, че винаги, когато общината апортира терен в някакво дружество, после се оказва губеща. Припомниха случая с Колодрума.

- Нещата не трябва да се гледат така опростено – ние даваме терен, държавата дава пари. Тя ни е нужна не само заради парите, което никак не е малко, но и като партньор, който разполага с огромен информационен ресурс. Например - идва в България една австрийска фирма, отива в съответното министерство и казва - дайте ми един град,  искам да правя фабрика за аксесоари за мобилни апарати.  И те ще я посъветват: „Добре, идете във Варна или в Карлово, там имаме наши индустриални зони”. Поблемът е, че в момента инвеститори пред вратата на кметството или на Областна управа няма и ние трябва да намерим професионален партньор, който да ги търси и да ги води в Бургас.  А не да сложим някой от ГЕРБ или от БСП на заплата, той да си върти по цял ден химикалката и като дойде някой да търси земя, да казва – тука има един декар, там има 2 декара. Трябва ни професионален партньор, който да умее да търси инвеститори,  да ги кани, да ги моли и накрая да ги доведе.  Ние ще им дадем земя в индустриалната зона евтино - по 20 евро, дори по 15 на квадрат, но да гарантират, че ще осигурят модерни производства, ще наемат на работа млади хора от двата ни университета, ще осигурят заплати по 600-700 лева.

-  А не може ли общината да се договаря директно с инвеститорите, да не става заложник на общинските съветници?

- Според българското законодателство, когато имаме 5 дка общинска земя, ние нямаме друг механизъм да я продадем, освен да я пуснем на публичен търг . И тогава знаете какво ще стане -ще се явят разни местни играчи, ще вдигнат цената и ще изгонят инвеститора. Чуждите компании търсят градове, които имат терени с добра локация, изградени комуникации и най-важното - да са евтини. Те казват – ние не  идваме тук да строим апартаменти и да печелим, а да развиваме производство. Ще купуваме много скъпи машини и затова не можем да харчим луди пари за земя.

- Но ние и сега имаме някакви остатъци от индустриална зона.

- Да. Дори там някои общински съветници имат собственост. И когато инвеститорът им каже - дайте място да си построим еди си какво, те отговарят – добре, няма проблем,  срещу 250 евро за крадрат. И хората правят кръгом. А нашата идея е да се дава преференциално, евтино, за 15 -20 евро, но да се откриват работни места в града, да има икономика, в магазините да има хора, и на кредит да си купуват апартаменти. Просто да има пари в града.

-  Вашето предложение бе да се създаде еднолично акционерно дружество, т.е. само един собственик. Къде е мястото на държавата?

- Когато регистрираме ЕАД, държавата казва, например - искате ли да стана ваш партньор с  40 процента, а за вас – 60 процента.  За моите акции аз ще дам пари, те ще са един вид капитал в дружеството, с тях ще оправим кпп-то, осветлението, улиците, да стане истинска индустриална зона. Защото в момента е блато.  Когато ходя там, си слагам ботушите.

- Казахте, че ако индустриалната зона не стане, ще се търси друга възможност.

- Имах намерение да проуча подорбно всички възможности по европейските фондове и до петък на обяд съм се занимавал с това. За съжаление европейката практика не предвижда финансиране на индустриални зони, защото  според тях това ще се яви един вид финансиране на дадена компания в България.

- А не мислите ли, че наистина е така – индустриалната земя в Бургас струва 200 евро, ние я даваме за 20.

- На общинската сесия казах - два пъти в историята си Бургас е давал безплатно терени за индустрия. Например след Първата световна война и благодарение на това тук е имало икономика, произвеждало се е на европейско за времето си ниво. Трябва да го направим и сега.

- Добре, но вие говорите само за чужди компании. Защо изключвате нашите, бургаските?

- Напротив – обсъдих бъдещата индустриална зона с много стопански организации в Бургас. Всички казаха: идеята е перфектна, действайте.  Но може ли, когато бургаска фирма иска да вземе място в зоната, да ползва някакви преференции. Отговорих – да, разбира се. Т.е. зоната не просто  ще бъде отворена за местния бизнес, той ще е с предимство.

- Един общински съветник твърди, че не е отхвърлена идеята като цяло, а има спор за детайлите.

- Пълна лъжа. Аз исках да учредим ЕАД и да го регистрираме. Ако те са искали да променят нещо, трябваше да кажат: да, кмете, подкрепяме ЕАД-то, но във 2-ра точка искаме да се редактира еди си какво. Аз съм съгласен да правя всякакви промени, щом са в интерес на града. Затова им казах (на общинските съветници) - дайте да дебатираме точка по точка устава. Бях готов да направя големи компромиси, само и само да регистрираме това дружество. Но те отхвърлиха като цяло идеята за ЕАД.

-  Окончателно ли изпуснахме влака?  Може ли на друга сесия, след някаква редакция, да бъде внесено отново това предложение?

- Мисля, че може нещо да се измисли и да се направи още един опит. Аз ще настоявам, на града му трябват нови работни места. Разберете - може и златни плочки да сложим по „Александровска”, ако в града няма икономика, ако хората нямат работа и не получават добри заплати, всичко губи смисъла си.

- Имаме ли някакъв дейт лайн, някакъв срок, след който всички опити да вземем тези милиони ще бъдат безсмислени?

-          Ще искам сега официално  държавата да каже какви са рисковете, дали вече не е късно, дали има смисъл общината да кандидаства за това финансиране, или да търсим  собствени средства. Макар че бюджетът ни вече е приет и излишни пари няма.