Чудо на Кръстовден! Няма жена проговори
Няма жена проговори. Чудото станало на Кръстовден. Жената, която загубила гласа си след стрес при катастрофа, пренощувала в храма на Кръстова гора и след като се събудила, започнала да говори, разкри пред Нова телевизия една от вярващите.
Жените, които събират свещите, ми разказаха за това чудо, добави тя.
„За четвърта година идвам. През всичките 12 месеца не чувствам никакви болести и съм много добре. Догодина пак ще дойда“, споделя вярващата.
„Тук съм, защото вярвам. Усеща се студа, но няма нищо фатално да прекарате една нощ под звездите. Пожелавам всеки, който има възможност, да дойде на това свято място“, каза пък Румяна от Тетевен.
Идвам за здраве и за късмет, добавя тя.
Температурата на това свято място през нощта падна до 9 градуса, но студът навън не изплаши вярващите, дошли от цялата страна. Те останаха под открито небе, на поляните в подножието на манастира, каза репортерът Благой Бекриев.
Все още има хора на палатки и в спални чували. Идват и нови вярващи. Хората казват, че се случват чудеса и небето се отваря в нощта срещу празника.
Днес Православната църква отбелязва на 14 септември Въздвижение на Светия кръст Господен. С Кръстовден, наричан още Гроздоберник, се отбелязва началото на есента.
Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век, пише БГНЕС.
Именно на този ден се вярва, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята разказва, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска дейност се изразявала в широка благотворителност на бедните и в построяване на много храмове. Царица Елена в чест на победата на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския хълм Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато започнали да копаят основите, открили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници.
И трите кръста много си приличали и кой е на Христа не могли да определят. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало чудо: мъртвецът оживял и се изправил. Това чудо зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те започнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали царица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение. Кръстът станал символ и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.
Оттогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото болни потърсели Божията милост, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро.
След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.
Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.