Родителските престаравания, които вредят на детето

Какво бихме направили за децата си? Всичко разбира се, дори неща, от които нямат нужда. Неслучайно Господ е измислил родителската любов, за да си живеят добре дечицата. Обгрижваме ги, угаждаме им, опазваме ги от всички злини...и често от престараване отглеждаме нежни, „саксиени” личности, които лесно се пречупват при първия житейски вятър. Детските психолози вече алармират, че свръхлибералното възпитание и постоянното угаждане вече дават горчиви плодове. И в старанието си понякога повече вредим на детето, отколкото му помагаме. Примери бол.

Смятаме за нормално, че детето е най-важното нещо на света и всичко друго остава на втори план. След раждането на детето много родители правят голяма грешка като се отказват от личния си живот, развлечения, от секса дори. И детето е принудено да живее с изнервени, изтощени, флустрирани хора около него. Това ли е добро за малкия човек? Детето е щастливо, когато са щастливи и спокойни родителите му. Баланс винаги може да се намери.

Постоянното правене на подаръци са вредни колкото и липсата на такива. Всяко дете обича подаръци, но трябва да има някакви граници. Има домове, които приличат на магазин за играчки и детски дрешки. Всеки ден, с повод и без повод нещо се купува на детето, за да го зарадваме. Доста егоистично, така доставяме удоволствие предимно на себе си. Едно от най-важните неща за формиране на детската психика е формиране на желание и стремежът за неговото осъществяване. А желанието се оформя при наличието на някаква липса. Как да се научи да желае нещо детето, когато е затрупано от подаръци? С това му правите лоша услуга, презадоволеното дете не може да се зарадва истински, както и да оцени  жестовете.

От САЩ преди години дойде модата да напомпваме самочувствието на детето. Нашето е най-умното, най-красивото, най-можещото, най-неповторимото! Учеха ни, че дори като му дадем ябълка трябва да кажем, че тя е отгледана специално за него! Да, за всеки родител неговото дете е най-най. Но след години попада в среда със също толкова гениални и специални принцове и принцеси, които не могат да си поделят короната. И ако се провалят, изпадат в тежка депресия. Или започват да стрелят, ако са изгубили играта. Последният пример е пак от САЩ преди месец. Важно е децата да имат самочувствие и вяра в собствените сили, за да успяват и да са щастливи. Но и да бъдат научени да уважават качествата и на другите. Както и че провалът е урок.

Залитането по свръхздравословно хранене е изнервящо за всички. Био продукти, яйца от щастливо влюбени кокошки, гхи и храни, които трудно се произнасят. Да, храната трябва да се подбира, да е екологична, но крайностите никога не са полезни, защото означават ограничение. Родители хипстъри ограничават храненето на децата си като ги лишават от важни продукти необходими за растежа им като мазнини, въглехидрати, животински протеини. Което е недопустима за растящия организъм.

Станахме и свръхтолерантни към децата. Те никога не са виновни, причините за неуспех са в учителите, приятелите (лошата среда), обществото... Приехме, че е проява на лош вкус ако направиш забележка на дете, което лудува в магазина и пречи на хората. А да му се откаже да се купи нещо –абсурд! И така отглеждаме хора, които не знаят, че трябва да има граници. Лоша услуга, детето е спокойно, когато знае, че има стабилни родители, на които да разчита. А стабилният родител е този, който може да каже не и да следи за спазване на правилата.

Източник: Д-р Павлина Андреева, Една.бг