Какво провокира цистита

Болка вместо облекчение – това носи за пациентите с цистит всяко посещение на WC-то. От горчив опит дамите знаят, че уроинфекциите „предпочитат“ нежния пол.

Защо жените са по-уязвими? Кои патогени най-често провокират възпаленията? Какви са причините с напредването на възрастта и инфекциите да зачестяват? Колко коварно е самолечението, често ли се стига до рецидиви и възможна ли е превенцията?

На всички тези въпроси отговоря д-р Даниела Петрова, която е главен асистент в Клиниката по нефрология на Военномедицинска академия (ВМА) в София.

„Циститът е възпаление на лигавицата на пикочния мехур. Основните симптоми при инфекция на долните пикочни пътища са: чести позиви за уриниране, болка в областта на малкия таз и при уриниране, мътна урина, хематурия (поява на кръв в урината) и в – редки случаи – втрисане и повишена телесна температура“, обяснява д-р Даниела Петрова. И разкрива, че бактерията E.coli провокира 70-95% от възпаленията на пикочните пътища. „Други причинители на уринарни инфекции са: S. saprophyticus, Proteus species, Klebsiella species, Enterococcus faecalis, други Enterobacteriaceae и дрожди“, уточнява нефрологът от ВМА.

Бременността и менопаузата са критичен период

Причината дамите по-често да стават жертва на инфекции се „крие“ в анатомията им – по-малката дължина на пикочния канал улеснява проникването на бактерии в него, изтъква д-р Петрова. Като допълва, че честотата на възпаленията при жените се увеличава с нарастването на възрастта. При най-младите – между 18-30 години, основните причини са свързани с полов акт – т.нар. цистит на медения месец, признава нефрологът.

„Бременността също предразполага към уринарни инфекции. Висок е броят и при жените в менопауза – поради появата на множество анатомични и хормонални промени. Например, наличието на пролапс на пикочния мехур или матката, води до непълно изпразване на пикочния мехур, а загубата на естрогени с последващите промени във вагиналната флора (по-специално загуба на лактобацили) позволява периуретрална колонизация с грам-отрицателни аероби като E. coli. С нарастване на възрастта все по-чести са и придружаващите заболявания като захарен диабет”, коментира специалистът от ВМА.

Внимателно с интимните сапуни

„Рисковите фактори за инфекции на долните пикочни пътища включват аномалии и заболявания на уринарния тракт, хирургични интервенции в областта на малкия таз, катетаризация, атрофичен вагинит при жени в менопауза, захарен диабет и други заболявания, водещи до нарушения в имунния статус на пациентите“, изрежда ги д-р Петрова. „Наличието на вагинална инфекция създава риск от уринарна инфекция по съседство. По време на полов контакт може да се внесат бактерии в областта на пикочния мехур. Т.нар. цистит на медения месец е резултат на чести и бурни полови контакти. Използването на спермициди води до унищожаване не само на сперматозоидите, но и на нормалната вагинална флора, изключително важна за потискане на колонизацията с патогенни бактерии“, предупреждава нефрологът. Не само лошата хигиена обаче е предпоставка за разгръщането на възпаление. „Честото миене и използването на различни средства за интимна хигиена може предизвиква промяна в бактериалната флора и да доведе до развитие на уринарни инфекции“, подчертава специалистът от ВМА.

С едно наум в басейна

Циститът се обостря наесен, знаят препатили пациенти. Но колко значим фактор е климатът за уринарните инфекции? „Есента е сезонът от годината, при който промените в атмосферните условия са много бързи, не са редки случаите, в които излизаме облечени сякаш навън е лято, а до вечерта температурите се понижават значително. Това създава предпоставка за охлаждане на долните крайници и поясната област и повишава риска от инфекции в областта на малкия таз“, обяснява феномена д-р Петрова. Лятото пък, оказва се, е другият „критичен” сезон по отношение на цистита. „Престоят в замърсени водни басейни също повишават вероятността за проникване на бактерии в уринарния тракт“, напомня нефрологът.

Рецидиви има при всяка четвърта жена

За жалост, дори при ефективно лечение, приблизително 25% от жените с остър цистит развиват рецидивиращи инфекции на пикочните пътища, споделя опита си д-р Петрова. „Рецидивиращият цистит е хронично възпаление на пикочния мехур, проявяващо се с три епизода в годината или поне 2 епизода за период от 6 месеца. Причини могат да бъдат различни анатомични аномалии на уринарния тракт, наличието на конкременти в бъбреците и пикочния мехур и придружаващи заболявания като захарен диабет“, изрежда ги нефрологът. „Лечението с медикаменти, потискащи имунната система – като кортикостероиди, цитостатици и др., при множество автоимунни заболявания като: системен лупус еритематодес, ревматоиден артрит и други ревматологични и неврологични заболявания, също повишава риска от уринарна инфекция.. Броят на рецидивите варира за всяка жена в диапазон 0,3-7,6 епизода годишно, а рецидивите често се групират във времето“, признава специалистът от Клиниката по нефрология на ВМА.

Какви изследвания са необходими?

Как се диагностицира циститът и какво трябва да е лечението, за да е ефективно? „При поява на симптоми е най-добре да се направи консултация със специалист – нефролог или уролог. Важно е още след проява на заболяването да се проведе общо химично изследване на урина и уринен седимент, както и микробиологично изследване за изолиране на конкретния причинител и неговата антибиотична чувствителност“, подчертава д-р Петрова. Диагностиката обаче не приключва дотук. „Провеждането на образни изследвания – като ултразвук, дава възможност за установяване на различни предразполагащи фактори, които определят последващи рецидиви“, допълва нефрологът.
Неглижиране на оплакванията не бива да се допуска. „Започването на своевременно лечение с правилно подбрани антибиотични средства и елиминирането на различни предразполагащи фактори определят добрия ефект от терапията и свеждат до минимум риска от рецидиви“, изтъква нефрологът.

Самолечението може да увреди бъбреците

Не е тайна обаче, че много дами, които често стават жертва на уринарни инфекции, се изкушават сами да си „предписват“ лечение. „Това крие риск от хронифициране на инфекцията и чести рецидиви. Самолечението с антибиотици може да доведе до селектиране на високо резистентни бактерии, чието премахване е трудно впоследствие. Може да се проявят и нежелани лекарствени реакции или да се насложи гъбична инфекция“, посочва рисковете д-р Петрова. „Освен това, изборът на неподходящо за конкретния микроорганизъм антибактериално средство може да доведе до проникване на инфекцията в горния уринарен тракт и поява на усложнения (остър пиелонефрит, бъбречен абсцес)“, не крие нефрологът. Хранителните добавки и билките също не са безобидни, ако не се приемат след консултация с лекар. „Видът им и продължителността на лечението с тях следва да се съобрази с причините за инфекцията, състоянието на пациента, придружаващите му заболявания и др. Продължителното лечение с някои хранителни добавки и билки може да предизвика нарушаване функцията на бъбреците и черния дроб“, предупреждава главният асистент от екипа на Клиниката по нефрология на ВМА.

Избягвайте плътното и спарващо бельо

На финала д-р Петрова дава и препоръки към пациентите, склонни към инфекции на пикочните пътища. „Общите превантивни мерки включват повишен прием на течности, по-често уриниране и избягване на дълги периоди на задържане на урина в пикочния мехур, почистване на урогениталната област в посока отпред-назад, уриниране непосредствено след сексуален контакт – за отмиване на бактериите попаднали в уретрата, избягване на носенето на плътно прилепнало бельо от недишащи материи“, подробно обяснява нефрологът. „Хранителните добавки, съдържащи растителни екстракти, имат помощна роля в лечението на цистит и профилактика на рецидивите, тъй като съдържат някои съставки, намаляващи прикрепването на бактериите за стената на пикочните пътища и увеличават количеството на отделената урина“, отбелязва още д-р Даниела Петрова.