И. Зартов: Обичам я
Ключови думи:
Орлен Тащан, Гунадий Гудков, Мария Гудкова, Ивайло Зартов, Инглиш вилидж, Москва, Варна, КГБ, Бизнес секюрити, Мария Качарава, Росбулстрой
Няма смисъл да бъдеш будист, да се откъснеш от всички родствени връзки. Да не обичаш никого, за да не страдаш. Нямаш никой - няма болка и страдание. Не !!! Болката е прекрасна, опияняваща, мъдра. Разбирам ясно, че съм жив, както никога до сега. Изпълнен с живот, изпълнен с болка, изпълнен с обич. Болката е моят мост към живите; моята врата към света; болката ми дава възможност да общувам със всички живи същества; тя е моят универсален език; тя е моята любов към всички; любовта към децата ми, любовта към семейството ми, към близки хора. Болката е моята любов към най-нежната жена. Болката е моят учител – тя ме учи да обичам всеки непознат, всеки човек. Тя ги прави скъпи за мен. Болката е споделена любов. Моята любима. Тя ме търси, намира, тя ме обича и аз я обичам. Нежно, всеотдайно. Болката ме прегръща. Гали ме – бавно, трепетно. Усещам любовта й. Болката няма да ме предаде, няма да ме изостави. Тя е моят подарък за Коледа, за рожденият ми ден, за всеки ден. Болката е всичко. Болката е любов. (публикуваме есето без редакторска намеса и с мисълта, че човекът се нуждае не само от обич, но и от спешна лекарска помощ)
Добави Коментар