Непоказвани документи потвърждават българския характер на Илинденско-Преображенското въстание

Непоказвани документи и снимки разбиват митове, свързани с Илинденско-Преображенското въстание. Те бяха представени от Евгений Еков, главен експерт в „Централен държавен архив“ на Държавната агенция „Архиви“, пред БГНЕС.

„Те съдържат доста ценна информация, в това число способна да обърне досегашните тези на историографията, в това число и нашата. Изпускам, това което твърдят в Скопие, защото там фалшификацията е пълна, както става ясно и от документите“, заяви той.

Еков обяснява, че тези документи са от фондовете на членове на главния щаб на въстанието Анастас Лозанчев, Дамян Груев, Михаил Герджиков, както и от фондове на Македонските патриотични организации и на Иван Михайлов. Те са свързани с начина, по който е взето решението за обявяването на Илинденско-Преображенското въстание през януари 1903 в Солун, за помощта, която оказва българската държава при подготовката и вдигането на въстанието, също така за някои от ръководителите и четите, които участват в него. Той разкрива множество митове, свързани с въстанието, пише epicenter.bg.

„Основният мит е, че въстанието не е българско, а е македонско по етнически характер. Вторият мит е, че българската държава няма никакво участие в неговата подготовка и провеждане. Третият мит е, че става дума за две въстания – Илинденско на македонците и Преображенско – на тракийците“, изброява експертът и продължава: „Четвъртият мит е, че България едва ли не е загърбила последиците от това въстание, което не е така“, подчерта Еков.

Това се доказва от документите на тайния кабинет на княз Фердинанд I, които не са показвани досега, но дават различна от изкривената от идеологеми „история“, твърдяща, че князът е бил студен и е загърбил съдбините на българите в Македония и Тракия.

„Един от документите доказва пряката връзка на българската държава, конкретно на министъра на войната ген. Стефан Паприков при взимане на решението за въстанието. Това е част от рапорт на управляващия княжеското търговско агентство в гр. Сяр, който описва, че решението се взима благодарение и на едно писмо, изпратено от министъра на войната до участниците в конгреса на Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/, с което той обещава подпомагане на въстаниците от страна на подчиненото му министерство, Княжество България. Че това не е празно обещание става ясно от едно писмо изпратено до пунктовия началник на вътрешната организация в Бургас от главния редактор на в. „Вечерна поща“, занесено от кап. Червеняков, който е личният адютант на ген. Паприков. Той отива в Бургас, за да отвори складовете и да даде на въстаниците 200 пушки “Бердана“ с 60 000 патрона и пушки „Манлихер“ с 6000 патрона“, каза Еков и подчерта, че с този жест на ген. Паприков е въоръжено ударното ядро на въстаниците в Одринския революционен окръг.

Заради тази негова постъпка ген. Паприков е принуден да си подаде оставката, но делото вече е свършено. Този факт е особено показателен за всички, които твърдят, че Илинденско-Преображенското въстание е било автономно дело само на вътрешните дейци и то става без помощта, но и въпреки българската държава. Теза, която е основна в писанията на историчарите от Скопие. Фактите и запазените документи говорят точно обратното, заяви Еков. Той припомни, че във въстанието участват над 20 000 души, като 10 000 от тях загиват в сраженията.

„Освен четите, които са редовна действащата войска на Вътрешната организация, една голяма част са милиции, обучени в навечерието на въстанието – селяни и граждани, които са били подготвени за този момент. Въстаниците са си служили основно с пушки и бомби, които са били производство на няколко работилници-бомболярници и са използвали за отблъскване на нападенията на турската войска, която е била добре оборудвана и ги е превъзхождала с въоръжение и сила. Срещу тях се изправя 50 000 редовна турска армия, въоръжена с най-модерното за времето си оръжие. Срещу въстаниците действат не само турски военни кораби, но и една руска ескадра, която през нощта с мощни прожектори от корабите си осветява горите, за да не може въстаниците да се придвижват от един район в друг. Факт, който удобно се пропуска“, разказва той.

Главният експерт в Държавна агенция „Архиви“ обръща сериозно внимание на бежанците и последиците от въстанието, продължило от 2.08.1903 г. до 17.09.1903 г. и уточни, че точното му наименование е Илинденско-Проебраженско-Кръстовденско, но тъй като е твърде дълго като име последното е отпаднало.

„Разрушени са няколкостотин села и градове и 30 000 души търсят спасение в свободната част на Княжество България. От непоказваните досега документи става ясно, че майката на Фердинанд, принцеса Клементина Бурбон-Орленска отделя лични средства за посрещане и издръжка на бежанците“, посочи той. Въстанието се провежда на територията на днешна Република Северна Македония, северозападна Гърция и европейската част на Турция.

Попитан какво е посланието на въстанието и дали днешните управници са се поучили от него, експертът каза, че то показва решителността на българите да се освободят, с цената на своя живот, и на близките си, имот, и бъдеще за постигане на идеала на обединението на всички българи в границите на една държава.

„За съжаление, днешните ръководители на българската държава явно са пропуснали да преговорят поуките от Илинден и Преображение, от гледна точка на Княжество България, защото имаме повторение на грешки, които вече са направени. Недостатъчна активност от страна на София за представяне и отстояване на българската позиция спрямо РС Македония. Ние продължаваме да вярваме във факта, че когато сме прави, това автоматично ни осигурява подкрепата на големите държави, което е илюзия“, подчерта Еков.