Как да върнем младите в България и да заработи икономиката
Индустриален логистичен парк – Бургас и КНСБ (Конфедерация на независимите синдикати в България) организираха изключително важен за развитието на бизнеса в региона форум, на който направиха анализ на сегашната икономическа обстановка у нас, описаха приоритетите за развитие на редица сектори, както и проблемите, пред които е изправен бизнеса в дългосрочен и краткосрочен план. „Добрите практики между синдикатите и бизнеса“ се организира с подкрепата на Община Бургас и на него участие взеха изпълнителният директор на „Индустриален логистичен парк – Бургас“ АД Георги Кузманов и президента на КНСБ Пламен Димитров.
Пръв в залата пред десетки собственици на малки и средни предприятия и предприемачи говори Кузманов. Той разясни приоритетите на Индустриалния логистичен парк в Бургас. „Към момента 95% от местата тук са заети. Две компании все още доизграждат базите си тук и затова вече започваме да пренасочваме усилията си към строящата се в момента нова зона на юг. Там терените вече се заравняват, а EVN преместват инфраструктурата си. Имаме няколко заявени бизнес намерения, но засега предпочитам да ги запазя в тайна“, каза Георги Кузманов.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров пък получи думата, за да направи цялостен анализ на иконимическата ситуация в България и Бургас и да даде съвети за бъдещото развитие на бизнеса в региона. Пред събралите се собственици на предприятия той разкри факти и данни, които имат шанса да променят цялостната обстановка в България и с подкрепата на държавата в следващите няколко години страната ни да е напълно готова за влизането в еврозоната.
Във второто тримесечие на 2021 г. икономиката е започнала процеса си на възстановяване след катастрофалната пандемична 2020 г., започна лекцията си той. „Кризата удари асиметрично у нас, което означава, че едни сектори бяха съвсем леко засегнати, докато други – директно съборени на колене, от което още не могат да се възстановят. Добрата новина е, че износът започна да се възстановява и сме оптимисти, че през следващото тримесечие ще видим още по-добри данни“, каза Пламен Димитров.
Президентът на КНСБ обаче разкри и тревожни данни. Така например туризмът е с най-малко 50% надолу от нивата му преди локдауните и възстановяването му ще отнеме поне още 1 цял сезон. В същото време, отбеляза той, страната ни е изправена пред политическа криза и съответно несигурност, а голяма част от бизнеса оценява мерките на държавата, с изключение на „60/40“, като неефективни.
„Заради относителната политическа нестабилност в България, в момента на бизнеса е нужно да бъде сформирано правителство. Необходимо е част от средставата за възстановяване да бъдат злаожени за запазване на заетостта и подкрепа на фирмите, които имат спад овече от 30% през кризата. Те трябва да получат средства за покриване на фиксираните разходи, които няма как да бъдат елиминирани независимо дали предприятието работи или не. Правителството е нужно и за да гарантира стабилен преход към еврозоната“, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той подчерта още, че е необходима модернизация на предприятията откъм технологите, защото ако това не се случи сега, конкуренцията ще го направи, а това би значело край на неуспелия да се обнови бизнес. „Въпросът вече не е кога и дали е нужна модернизация, а защо днес вече не го правим“, категоричен бе Димитров.
Президентът на КНСБ зачекна по време на лекцията в Индустриалния логистичен парк на Бургас една от най-наболелите наскоро теми – проблемът с липсата на квалифицирани кадри. Той поясни, че негативната демография „няма как да се обърне с магическа пръчка“, а ще отнемат десетилетия, за да се върнем към нормалното. Точно затова правителството и бизнеса трябва да работят ръка за ръка за дългосрочни политики, които постепенно да върнат работещите в чужбина българи на родна земя.
„Проблемът е комплексен – има търсене на кадри, които обаче не са доволни от заплатите и бягат в чужбина, което допълнително задълбочава кризата. Правеха се през годините опити за решаването на този кръговрат, такъв беше въвеждането на дуалното образование, но това не е достатъчно. Нужно е да се повишат заплатите и те да достигнат до 70% от средните за Европа. Тогава „сметката“ на потенциалния емигрант започва да не излиза – на него му става ясно, че не е толкова рентабилно да работи за 1200 евро на месец в чужбина и да споделя квартира с още петима човека, докато семейството му е тук, в България. Вместо това може да взима 900 евро в България, но да е тук и да помага на икономиката“, каза Димитров.
Той даде за пример Латвия, която в двете години след влизането си в еврозоната е повишила с 30% на година минималната работна заплата. Според него тъкмо това е начинът, колкото и странно да звучи, да се реши кризата с липсата на кадри. Това увеличение на доходите, според президента на КНСБ, движи ръста на икономиката чрез ръст в потреблението и има обяснение и на микро, и на макро ниво.
„Много е трудно, но нмаме друга алтернатива. На България е нужен ръст в минималната работна заплата от 12-13% на година в следващите 4 години, ако искаме да видим прогрес. Трябва да се има предвид обаче, че така или иначе, миналата година в условията на пандемия, ръстът на СРЗ и МРЗ беше с 9%. Тоест процесът така или иначе се случва, но трябва да се ускори, за да видят хората, че тук си заслужава да останат, да живеят и да работят. По този начин ще бизнесите ще могат вече да планират фирмена визия и да изработват дългосрочни стратегии за растеж вместо да работят „ден за ден“, каза още Пламен Димитров.