Дали някой е заразен с Делта варианта научаваме едва след като той бъде излекуван (Част 2)

Доц. Мангъров, продължаваме нашия разговор. Кога според Вас, имайки предвид и ваксинираните, и преболедувалите, ще достигнем до заветния колективен имунитет и всичко това, което вече от повече година не оставя на мира света, ще приключи?

-Казвал съм го многократно. За момента ние не полагаме никакви усилия да разберем каква част от населението се е срещало с вируса – по естествен или изкуствен път. Знаем за хората, които са ваксинирани, но както се виждатехният имунитет не е много силен и могат да се разболеят. Ние обаче не знаем, а само правим предположения за това каква част от българите вече са се срещнали с вируса по естествен път, защото знаем само за положителните резултати от PCR тест - около 420 хил. човека. Сигурно има поне 4-5 пъти повече хора, които са се срещанали с вируса и това не е документирано. 

Ако не се лъжа, преди няколко месеца една от големите частни лаборатории направи едно апокрифно проучване на базата на пробите, които са вземани от нея за антитела. Резултатът от него показа, че близо половината от пробите – 48-49% са положителни за антитела срещу COVID-19. Това означава, че на тогавашния етап поне половината от населението се е срещнало с вируса по естествен път. Ние обаче не полагахме, не полагаме и нямаме намерени да положим никакви усилия да установим какъв точно е процентът от хора, които са се срещнали с COVID. Със сигурност не са само документираните 420 хил. Сега казваме, вълната щяла да ни залее. Да, може да се случи, ако не сме стигнали до този процент, но лично аз мисля, че сме много близо до сакралното число 70% от хората да са се срещнали с вируса. Хубаво е, че хората се ваксинират, това допълнително увеличава броя на хората с изкуствено създаден имунитет. Той обаче не е много сигурен. 

-В колективния имунитет би следвало да влязат и този процент от населението, който никога няма да се разболее от вируса, заради придобит чрез предходно преболедуване на подобен вирус имунитет...

-Трябва да говорим за имунитет само срещу COVID. Иначе има нещо, което се нарича „неспецифичен имунитет“, който дава на част от хората способността да не се разболяват от каквато и да е инфекция. Във всяка епидемия в миналото има хора, които са се грижили за болните, погребвали са ги и не са се разболявали. Но това не е нещо, на което може да се разчита;. Трябва да се говори за специфичен имунитет точно срещу COVID-19. 

-А Делта варианта има ли действително по-лека клинична картина, както излиза след доста солидно проучване в Индия?

-Имахме в нашата клиника хора, които по нищо не се отличаваха по симптоматика от начина, по който протичаха другите варианти. През зимата и началото на пролетта в страната преобладаваха случаи на Британския щам. Обикновено научаваме с какъв щам е бил заразен болния ретроспективно – тоест след като човекът вече е изписан, ние получаваме информация, че те са били с Делта варианта след генно секвениране. Това за нас има значение точно толкова колкото ланския сняг... За момента не виждам разлика в протичането на инфекцията между Делта и другите варианти. Може би има малко по-леко протичане, но това е нещо, което се нуждае от време, за да бъде установено. Още повече, че за да можем да съдим какво се случва, когато някой е заразен с Делта варианта, ние трябва да имаме предварителна информация за това от кой щам е болен. Тоест докато той лежи в клиниката при нас, а не 1-2 седмици след това.

-Значи в момента де-факто не може да се определи само по симптоми кой с какъв щам е заразен?

Точно така. Някой го боляло гърлото или нямал обоняние... несериозно е да се мисли по този начин. Това са неща, които могат да ги говорят само хора, които никога не са се срещали с болни от COVID-19.

-А това не значи ли донякъде, че въпросните мутации са толкова незначително дребни, че дори не променят клиничната картина и симптоматиката?

-Би могло да се каже. По принцип обаче всяка инфекция, преминавайки през населението, отслабва и в крайна сметка изчезва. Ако това не беше така, досега човечеството щеше да е изчезнало многократно, унищожено от някои от тези вируси, с които се срещаме периодично през десетина-двадесет години. Ако в момента нямахме PCR тестове, можеше дори да не разберем, че около нас има пандемия – например ако това се беше случило преди 1983 г., когато те са измислени. Спомням си първата епидемия от SARS-CoV-1 през 2002-2003 г. В цялата страна тогава имаше 1 или 2 апарата за PCR теста. Ние нищо не разбрахме тогава, защото нищо не изследвахме.

-Искате да кажете, че тогава, може би, ситуацията е била доста по-различна от това, което беше представено?

-Тогава се доказваха само тези пациенти, които бяха с тежките форми. Леталитетът при SARS-1 беше някъде около 10 процента.

-Тестването на безсимптомни не води ли до изкуствено увеличение на бройкта - добавяме здрави хора към списъка с болни? 

Критика към PCR тест протоколите на Корман-Дростен, които се използват от началото на пандемията

-Така е. Всеки ден правим по 14-15 хил. теста, понякога стигаме и до 19-20 хил. на ден. С тях установяваме хора, които отделят или може би отделят вируса. Огромната част от тях нямат абсолютно никакви симптоми или клиничната им картина включва болно гърло или хрема. В същото време, както казах, не полагаме усилия да установим реалната картина в страната – колко човека са преминали през вируса и имат имунитет, за да можем да правим по-адекватни прогнози за бъдещето. Това е работа за 2 седмици, стига някой да иска да я направи. Явно обаче десетките хиляди PCR тестове, които правим всеки ден, са много изгодни на някой.

-Добре, а как да се направи това проучване? Казвате, че е работа за 2 седмици.

-По същия начин, по който се правят проучванията, с които се установява кой за кого ще гласува на избори. Прави се представителна извадка – няколко хиляди души, които да са селектирани от най-големите, най-малките населени места, от всички слоеве на обществото. Да се отиде при тях и вместо да се пита кой за кого ще гласува, а да им се вземе кръв, която да се изследва за антитела срещу SARS-CoV-2. Това наистина е работа за две седмици, ако искаме да я свършим.

-Колко би струвало това изследване?

-Много по-малко от всички тези тестове, които се правят всеки ден. Това, което би струвало повече, са заплатите на хората, които ще ходят от врата на врата, за да молят хората да им вземат кръв. Мисля, че малко са хората, които биха отказали.