Патоанатомът, направил аутопсията: Людмила Живкова е умряла от удавяне

Черна за историята на България остава датата 21 юли 1981 г. Тогава нацията научава по радиото за мистериозната смърт на Людмила Живкова. Това лято се навършват 40 години от нейната кончина, а около последните ѝ мигове на този свят все още витаят десетки въпроси, останали без отговор, пише вестник Ретро.

Дъщерята на Тодор Живков издъхва във ваната на покоите си в резиденцията на бившия първи в Боровец, където се уединява няколко седмици, преди да почине. Все още има спекулации по темата – убийство, самоубийство или естествена смърт слага края на живота на Людмила. В единственото си медийно интервю проф. Сивчо Сивчев, патоанатомът, направил аутопсията на тялото ѝ, дава оскъдни подробности около обстоятелствата, при които червената принцеса издъхва. Приживе той е категоричен, че ще отнесе тайната за смъртта ѝ в гроба си, но се съгласява да развенчае част от митовете, без да навлиза в подробности. Лекарят обяснява, че не е установил мозъчен инсулт, както първо се тръби. „Тя навярно е изпаднала в безсъзнание в самата вана и там е загинала. Имаше вода в белите ѝ дробове“, казва той. На въпрос каква е непосредствената причина за смъртта ѝ, Сивчев е лаконичен: „Удавяне“. „Белият ѝ дроб се е изпълнил с течност и не е могла повече да диша. При такива случаи смъртта настъпва за по-малко от минута“, разяснява още патоанатомът.

Какво обаче докарва Людмила до това състояние? По-късно е установено, че от кутийката с приспивателни дормопан, които е вземала, докато е била в Боровец, липсвали две хапчета. Появяват се съмнения, че тя ги е приела и се е отпуснала, вследствие на което, без да иска е заспала и се е нагълтала с вода. Тялото на Людмила е открито от камериека, която повикала нейния охранител Димитър Мурджев. Той веднага телефонирал на Тодор Живков, който пристигнал на място мигновено. Лекарите, дошли по спешност, му казали, че положението е тежко и му препоръчвали да не влиза в стаята. Той се вслушал в тях и си тръгнал. Години след смъртта на Людмила нейната секретарка Екатерина, останала ѝ вярна до последния ѝ дъх, се осмелява да проговори и заявява, че баща ѝ е узнал истинската причина за нейната смърт, но е умрял с голямата тайна.

В последните месеци преди смъртта си Людмила Живкова не се чувствала добре. Въпреки това тя тръгнала на обиколка – първо в Индия, а после в Мексико. В Делхи дори припаднала, а на американския континент вече била толкова зле, че изпратили правителствения самолет да я върне в София.

Осем години преди края на живота си, през 1973-а, дъщерята на Тато преживява тежка катастрофа. Тя трябвало да изпрати баща си на летището за официална визита в Полша. На Околовръстното в София правителствената кола се сблъсква с москвич. Дъщерята на Живков едва оцелява, но преживяното я променя из основи. „Получи нарязвания по лицето. Тя е късогледа и вероятно някакъв очен нерв е бил засегнат, тъй като казваше, че ме вижда горе. Травмата беше един сантиметър отчупено парченце от черепа. Тюрбанът, който носеше, беше символ на елегантност и власт, не е прикривала нищо. Тя се възстанови напълно с помощта на Петър Димков“, категорична е личната ѝ секретарка. След случката Людмила се отдава на мистиката и окултизма. В Съветския съюз не гледали с добро око на увлеченията ѝ. На последното посещение в Индия я предупредили, че братушките са внедрили свой човек в най-близкото ѝ обкръжение. Това бил охранителят Димитър Мурджев. В самолета на връщане към София той бил привикан от дъщерята на Тато, за да научи, че е разкрит като агент на КГБ.

Въпреки влошеното си здравословно състояние и противниците си в БКП и КПСС Людмила Живкова продължила да се ангажира с всички събития около честването на 1300-годишнината на българската държава, асамблеята „Знаме на мира“ и другите ѝ амбиции да развива културния сектор в държавата. Според мемоарите на Тодор Живков тя буквално прегряла от работа. Децата ѝ раснали предимно с бавачки. Жени и Тодор наричали жената, която се грижела за тях, „Дойката“, казва в книгата си дядо им.

„Никога не съм вярвала, че би могла да се самоубие, защото не беше човек, който може да ни остави.Това беше против нейните принципи и възгледи – казва в свое интервю за майка си Жени Живкова. – Когато ни казаха, че е починала, си помислих защо ни е оставила. Но тя не беше човек, който би направил подобно нещо. Беше ми написала едно писмо по повод на мои детски спорове с нея: „Мислиш ли, че може един човек, който иска да направи асамблея „Знаме на мира“ за децата на света, да не обича собствените си деца?“.
На погребението на Людмила се стичат над 100 хиляди души. В цялата българска история има 3 такива погребения – нейното, на цар Борис III и на Георги Димитров.