Почина големият български поет Ивайло Балабанов - съвременният Вапцаров
Големият български поет Ивайло Балабанов ни напусна рано тази сутрин - навръх Илинден, съобщиха негови близки. "Небесният гурбетчия", както бе известен в колегията по името на негово сихотворение и когото мнозина определяха за съвременния Вапцаров остана завинаги на 76 години. Отиде си само 8 месеца след смъртта на любимата си муза Ваня.
Поклонението ще е утре, сряда, в православния храм "Преображение Господне" в Ивайловград в 9:00 часа.
За графоманите, дошли да се снимат с живия гений Ивайло Балабанов, а днес скърбят от 400 км
Ивайло си отиде от този смят само 8 месеца след смъртта на неговата муза Ваня Балабанова, която ни напусна внезапно през ноември 2020 година.
Ивайло Балабанов е роден през 1945 година в село Хухла, Ивайловградско. Той е почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Считан е за един от най-добрите съвременни поети, а творбите му ще остваят трайна диря в българската литература.
Поетът е носител е на десетки награди, призове и литературни отличия. За изключителните му заслуги в областта на културата и изкуството бе награден с орден "Св.св.Кирил и Методий" през 2020 година.
Поклон пред паметта му!
Нима има човек, който да не потръпне и да не сподели поетичната констатация:
Животът е безкрайна съпротива
и вечният му смисъл е в това.
Реката тръгне ли на път – не спира,
дори да я пресрещнат канари.
Посял ли си – по жетва не умирай!
Градил ли си, на покрива умри!
Небе ми трябва – искам да опитам
посятия от мен човешки плод.
Това е мойта българска молитва.
Останалото вече е живот.”
Или да не се съгласи, че
„България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута...”
А любовта?
„С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?..
...Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!”
БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия....
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвеста пияна,
а ореолите - алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакави си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши...
Защо е с тях? Защо не е с народа?
момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне - като в турско време,
"Къде си, вярна ти, любов народна?"
Както е казал Албър Пайк, 33-степен масон, когато масите станат неспокойни и имат нужда от "герои," ние ги създаваме (контролираме!) и им ги предоставяме. Същото се прави и при планирани смени на режими. Надявам се никой не си въобразява, че случилото се тук 1989 година беше някакъв органичен процес.
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ:
ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
Европа – млада и непохитена,четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета, Европа възклицаваше по Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета вървяха глутниците на Аллах.
Когато, обкръжена от слугини,тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини, гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедралии замъци – във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавалии плачеха за Алтънлъ Стоян;
въздигаха се кървави калета,градени със отрязани глави
и всъщност си остана непревзета Страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма, широка колкото следа от лъв,
но стана страшна вълча яма,покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклия пушка, с проста сопа,със камък и стрела
от бучиниш дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж.