Задава се огнена ера с аномалии в климата и пожари
От близо 50 години проф. Йохан Голдамер, ръководител на Глобалния център за наблюдение на пожарите към университета във Фрайбург, изследва глобалните промени в климата и отражението им върху различните екосистеми.
През 2013 година под ръководството на Голдамер 50 учени от цял свят изготвиха доклад до ООН за последиците от климатичните промени, в който става дума точно за опустошенията, нанасяни от горските пожари.
"Тогава политиците не ни послушаха, но днес изглежда, че нещата се променят", казва по този повод професорът, цитиран от DW.
Последиците от глобалното затопляне се виждат най-вече в северните географски ширини, казва той. В недалечното минало големите пожари в арктическите и субарктическите райони бяха рядкост. Растителната покривка и в частност хумусният слой на почвата пречеха на топлината да прониква надълбоко в земята. А днес, поради по-продължителните пролет, лято и есен, хумусният слой, покриващ зоната на вечната замръзналост (т.нар. пермафрост), изсъхва, предава vesti.bg.
Това увеличава значително вероятността от възникване на естествен пожар, например след падането на мълния, а самият пожар бързо се разраства и обхваща големи територии, посочва експертът. В същото време, поради размразяването на почвите в арктическите региони, което е резултат и от общото повишаване на температурата на планетата, почвата губи своята устойчивост.
Професор Голдамер и колегите му наблюдават този ефект не само в Аляска и Канада, но и в Евразия. Това води до разрушаване на създадената от човека инфраструктура: тръбопроводи, промишлени складове, петролни резервоари. Именно слягането на почвата причини през 2020 г. инцидента край Норилск, където от повреден резервоар изтекоха огромни количества петрол.
Поначало пожарите помагат за обновяването на горите. Но днес наблюдаваме сериозни изменения в техните характеристики, а това не вещае нищо добро, посочва Голдамер. Учените регистрират изместване на пожарите все пò на север. „Не само в тундрата, но и тук, в Германия и в Централна Европа, ще става все по-трудно да се съхранят екосистемите на умерения континентален климат“, предупреждава германският експерт. В резултат от това горите ще се променят - в тях ще има все повече растителност, характерна за по-топлите региони - например за Средиземноморието или субтропиците, добавя той.
Същата тенденция се наблюдава и в цяла континентална Евразия, както и в части от Русия - става дума за 1,3 милиарда хектара с гори. За сравнение: в цяла Германия има 10 милиона хектара горски масиви. „При това положение можем да очакваме изместване в северна посока на цялата растителност, както и на животните от тези горски райони, а заедно с това и на горските пожари“, казва проф. Голдамер.
Унищожаването на отделни екосистеми от пожари не е единственият проблем, който вещае настъпването на нова геоложка ера - „епохата на пожарите“, както я нарича проф. Голдамер. „В крайна сметка, гората е не само източник на дървесина и местообитание за много видове животни и растения, но и хранилище на въглерод и метан, които почвата абсорбира от атмосферата. Поради влажността и специалните температурни условия тези газове от хилядолетия са „консервирани“ в растителната биомаса, както и в почвата на различни региони, например в тундрата“, отбелязва професорът.
Ще има нов световен потоп, вижте кога ще се случи
Поради промени в зоната на вечната замръзналост, огромните количества въглерод, натрупани в почвата, днес отново могат да бъдат освободени в атмосферата, което ще засили тъй наречения парников ефект. „Ето защо ние, учените, от години предупреждаваме за това, че в Евразия цъка „въглеродна бомба“. По неговите думи, най-вече три страни са застрашени от това: САЩ, Канада и Русия. Те имат огромни територии с горска растителност, които съхраняват големи обеми метан и въглерод, „консервирани“ в почвата.
Според проф. Голдамер, на темата за пожарите трябва да се обърне специално внимание от политиката и политиците. Според него, решението на проблема не е в това да се хвърлят все повече средства за гасенето на пожарите. Ученият прави сравнение със сегашната пандемия от коронавирус. „За успешното справяне с вируса се нуждаем от ефективни ваксини. А ваксините срещу промените на климата все още не са изнамерени“, посочва той.