Няма никакво място за безпокойство, не се очертава рязък ръст в цените на храните

Коментарите за очаквана инфлация набраха сила през последните седмици. Някои политически сили, вероятно вдъхновени и от предизборната кампания, пък говорят и за ръст на цените на хранителните продукти у нас. Потърсихме председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Владимир Иванов за експертен анализ на ситуацията.

- Г-н Иванов, в последно време има твърдения и се плаши населението, че се задава инфлация. Днес и политически сили като че ли спекулират за покачващи се цени на олио, на захар. Какво е Вашето мнение?

- Цената на захарта повече от година и пет месеца е между 1,30 и 1,35 лв. и варира с 1 стотинка, говоря за търговията на едро. Т.е. почти без промяна - имамо тотално стабилен пазар по отношение на захарта. Миналата година, когато Бразилия увеличи производството на спирт вследствие на епидемията, пак бяха едни писъци, че ще стане нещо много страшно, но в Европейския съюз не стана почти нищо. Ако има някакви движения в цената, те са в световен мащаб. Става въпрос за стотинка-две, центове или евроцентове – те означават много пари за световната търговия, но като цяло за пазара на средно и крайно потребление специално в Европейския съюз това почти не се е усетило, а в България е на практика без промяна.

- При олиото обаче как стоят нещата?

- Миналата година имаше 1,9 млн. реколта на слънчоглед, а през 2020 г. - 1,7 милиона. Обаче беше лоша реколтата във Франция и Украйна. Оттам имаше голямо търсене на масло от страна на Египет и Китай. Оттам се получи тази криза заради по-малкото слънчоглед и по-голямото търсене. Това доведе до покачването на цената. Може би сме и поизнесли повече слънчоглед, отколкото трябва – така се оказва. Но тъй като българската реколта е повече от нуждите ни, в крайна сметка стигнахме в един момент цена от 2,2-2,3 лв., после стигнахме цена от 2,6 лв. - имахме 4-5 месеца стабилизация. А сега сме на нива от 3,1 лв. - говоря за цени на едро. Тази цена от 3,1 лв. е повече от 4,5 месеца на фона на всички приказки за „очакващо се“, за „задаващо се“, за „драстично“ и всякакви подобни терминологии...

- А по отношение на основните хранителни продукти?

- Там няма почти нищо. Бобът, например, е надолу – на по-ниски равнища от 2014 г. Буквално имаме едно изменение от 6,5% за последните осем години – говоря сумарно за средна инфлация за цените на храните. Плодовете и зеленчуците са на цени, каквито бяха и миналата година. Съответно, имаме малко по-скъпа краставица, доматът е почти за същите пари като 2020 г. Лукът е малко по-евтин. Морковът е малко по-скъп. Общо взето, като цяло потребителската кошница е с 1 лв. по-скъпа спрямо миналата година. Т.е. имаме един доста стабилен, високо конкурентен пазар и няма никакви тенденции в Европа за драстично движение на цените.

По отношение на слънчогледа се очаква една много добра реколта и по-скоро септември - октомври ще сме свидетели на едно задържане на тези цени, след което лека-полека ще тръгнат постъпателно надолу. Естествено, когато става въпрос за селско стопанско производство и продоволствена верига, трябва да имаме едно наум, че Господ винаги може да направи изненада – в смисъл, че това е „завод“ на открито. Но по всичко личи от климатичните фактори и прогнозите за търговия на масла и това, което се случва на Мексиканския залив – цената трайно се установи на 850 долара, т.е. това са нива, които не предполагат абсолютно никакви драстични промени в пазара на масло и специално на олио.

- Прогнозирате дори низходяща тенденция?

- Да, просто ще стане по-бавно, тъй като нашите търговци са заредени с по-сериозни количества на по-скъпо олио. Но лека-полека с идването на новата реколта цената ще започне да пада. Няма абсолютно нищо, което да плаши. Много браншовици обичат така да си приказват, тъй като им е необходимо да вдигнат цените, защото изпитват трудности в конкурентна среда. Все по-трудно плащат заплати, все по-трудно работят поради факта, че цените са „изпилени“ до дупка. Но не значи, че ако някой има желание да тревожи пазара, пазарът има основание да бъде тревожен. И всякакви приказки за драстично, рязко – няма да се случи.

- Коментира се обаче и покачването на цената на газа...

- Няма какво толкова да стане от цената на газа. Транспортният разход, средно, разбира се че ще окаже някакво влияние, но на единица продукт, ако говорим за плодове и зеленчуци, примерно, ще отиде в стотинка- две-три в цената на домата. Ще отиде стотинка-две в цена на хляб. Най-големият проблем при хлебопроизводителите е работната заплата, защото те вдигат постоянно заплатите и пак нямат хора да работят. Не е суровината. В момента се очаква много добра суровинна година, от гледна точка на пшеницата, много добра реколта. Но там проблемът е с работната заплата и да – може би там ще се наложи някакво вдигане на цените, но то в никакъв случай няма да е драстично и няма да е в някакви резки размери. Защото ако някой в момента си позволи да вдига рязко цени, където и да било и по каквато и да било причина, просто пазарът ще го изхвърли. И моментално ще дойде стока от Европа.

- Има конкуренция значи?

- Не може да си приказваш ти наизуст „евтино ни е“. Не, не е евтино. Просто не знаете как да продавате. По-скоро се усъвършенствайте, подобрете си търговските практики. Но сега много се спекулира. Сега, например, цената на свинското месо върви надолу. Някои хора много се радват на тези вести, но те не са радостни, защото тези нива от над 9 лв. за средна цена на едро бяха много добри от гледна цена на производителите, че можеха да вземат малко въздух. Възстановиха стадото отпреди чумата, увеличиха се прасетата, свинете-майки, увеличиха се малките прасенца, стигнахме близо 1 млн. прасета, макар че нуждата ни е от 2 милиона. Ако продължаваше високата цена, щяхме да наблюдаваме по-бурно развитие, а в момента с тази жестока конкуренция, с тази падаща цена българският производител в един момент няма мотив да увеличава стадото, защото не може да насмогне на фураж и на всичко. Но по принцип при тази жестока конкурентна среда, която я има на европейския пазар, и това, което се случва и на българския... Независимо от политиката ние си имаме един доста добре функциониращ пазар на храни, а казвам – независимо, защото политиката няма отношение, това е плод на икономически фактори. В смисъл ние нямаме почти никакви регулации и директни намеси в пазара на храни. Така е и за повечето европейски страни. Всеки говори за дотации. Не е въпросът в дотациите, а в ефективността на производството – на технология, на начин на производство, на начин на търговия. Защото ако се сравняваме с една Холандия, с една Белгия, - последните техники, които те имат, - ние сме много далеч от истината.

- Защо?

- Ние прилагаме все още доста остарели модели на работа. Имаме много обременена верига. От търговията на едро, като се тръгне нататък, има още една-две, а някъде и три „ръце“. На една сергия като стигне един домат, тя е много рядко директно производител-потребител. Минава през 2-3 „ръце“, не плащат данъци, след това казват, че цената на газта им е проблем. Те работят на 100-150% надценка. Значи авансите лавират с цената колкото искате. И 2, 5 или 10 стотинки транспорт изобщо не ги притеснява. Аз разбирам да плащат данъците на 100%, всичко да им е на 100% и тогава да имат претенции, но просто тук много се реве и всеки си търси, ако може, по някакъв начин да пребори конкуренцията. Само че конкуренцията се бори с ефективна работа, а не с приказки по телевизията. Темата е интересна, за да може някой да я експлоатира за публични скандали, фактите обаче не говорят за това. Фактите говорят за един балансиран, спокоен, висококонкурентен пазар с превес на предлагането. Абсолютно всичко има и не се вижда в краткосрочен период, в близката година да стане някакъв катаклизъм на европейския пазар. Освен ако след ковид, който дойде от нищото, не дойде нещо друго. Това са други фактори...

- Любопитно е дали ковид е повлиял по някакъв начин на пазара и на цените...

- Ковид с нищо не повлия на продоволствената верига. Напротив, разви този бранш, защото това беше един от браншовете, в които нищо не затваряше. Оставете туризма и заведенията, говорим за производители, преработватели и съответно потребители и хранителни магазини.

- А транспортът? Защото много от стоката идва от други държави.

- През 2019 г. имаше по-голям ръст на цените спрямо 2020 г. Защото имахме доста силен ръст на доходите. На практика по-скъпата логистика през 2020-а доведе до същите цени, каквито бяха 2019-а. С една дума логистиката даже не повлия на цените. Вижте, конкуренцията е много жестока, те могат да искат да вдигат цената, обаче няма кой да купува. То това му е хубавото на свободния пазар – че той е естествен регулатор. Излиза мошеникът, иска нещо да прави, ама не може. Защото преди 15-20 години в България помним съвсем други практики. Определена група хора внесат едни големи количества, блокират пазара и се започваше – нагоре, надолу. Много отдавна ние нямаме такива резки движения, всичко си върви плавно. И да ви кажа откровено - това, което се наблюдава като тенденции в Англия, в Германия, във Франция, то се случва и тука. То е по отделни видове продукти. Ако там има някакво лъкатушене, то се случва и тук. През 2017 г. млечните продукти тръгнаха нагоре в Германия, моментално тази тенденция се предаде и тук – вдигнаха се леко цените. И то добре, че се вдигнаха, защото пък сега сме свидетели на много по-високо качество на млечните продукти вследствие на това. Защото не може производителят да взима 30 стотинки за литър мляко и да очакваме някакви чудеса. Сега взимат по 80, по левче и са значително по-доволни и повече работят. Трябва да е балансирано между правата на потребителя на благата и на тези, които ги произвеждат.

Защото всичко живо говори все за цената на хляба. Кукушева (Мариана Кукушева от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите – б.а.) няколко пъти го каза – ами тези хора имат нужда от заплати. То цената е източникът на приходите. Не е проблемът цената на зърното, проблемът са заплатите на майстори, пекари, на заетите в бранша, защото доходите пълзят в другите сфери, съответно, те изостават и в един момент започваш да не можеш да намираш работници. И искаш, не искаш – вдигаш. Но това ще е 10 стотинки, няма да е драстично. Ядем един от най-хубавите хлябове в Европа и определено най-евтиния. Като кажат „в Германия е по-евтино“... За едно и също качество, сравнено между Германия и тука, е по две. Защото те взимат там евтино олио, което е ниско качество, и го сравняват с нашето олио, което е хубаво. Това не е показателно сравнение. Същото е с месото. Ако вземем хубаво месо тук и хубаво месо там – разликата в цените е драстична. Макар че Германия не е точният пример, защото там храната по принцип не е скъпа в сравнение с Белгия или Италия. В Италия хубавата храна е много скъпа. Докато при нас най-високото качество, ако искаш да ядеш най-хубавите работи, ще го платиш най-евтино от гледна точка на Европа. В България може да ядеш супер телешко за 22-23 лв. килото. Такова телешко във Франция ще го ядеш за 100 евро килото. В същото време във Франция може да ядеш скапана наденица за 2 евро, а тука ще я купиш за 5. Ама това са си вече несъвършенства на пазара. Всяка държава си има някакви особености на вътрешния пазар.

- Т.е. хората да не се безпокоят?

- Няма никакво място за безпокойство. Най-безпроблемният пазар е пазарът на храни. Пазарът на услугите е по-различен. Там има какво да се говори, там има безобразия. И в туризма има безобразия, но това е друга тема, не е моя работа. При храните имаме перфектна конкуренция - сблъсък на много от едната страна, сблъсък на другите. В дадения случай супермаркетите вършат работа, защото те създават тази мощна конкурентна среда. Донякъде тя не е добре да е толкова мощна, но по-добре да е така, отколкото да има дефицит на конкуренция. Тогава веднага ще излязат някакви дребни мошеници да обират хората.