Аз-ът помете Доган, но Бойко май забрави
Когато някой почне без мяра да дрънка и да се оправдава, единственото, което със сигурност му се случва, е да загази повече. Това е и стара казармена мъдрост, проверена и доказала себе си във времето. Премиерът ни обаче явно не я знае и откакто почна течът на СРС-та в публичното пространство прави само едно – обяснява се като новобранец.
Де да беше обаче само това кусурът, както сам той казва. А какво още казва премиерът роден наш се вижда от публикуваните извадки от стенограмата от последното заседание на Министерския съвет. Ето един есенциален цитат от нея:
“Питам аз – обръща се към министрите Си Борисов – имам ли право, след като назначавам вицепремиера, министъра на финансите, шефа на “Митници”, заместниците на “Митници”, шефа на митницата на аерогарата, аз, ако искам, да съм го направил такъв. Да съм го направил депутат от ГЕРБ, министър, ако искам, ще го направя!”
Някой ще рече – ядосал се човекът и ги наприказвал тъй, без лошо чувство, без каквато и да е умисъл. Да, ама не, както казваше пък и още казва доайенът на българската журналистика, Господ здраве да му даде. Защо една обикновена справка в биографиите на известните досега диктатори показва едно и също нещо – те винаги почват с това да слагат собственото си Аз над конституцията и законите, докато накрая или ги променят точно в тази посока, или пък съвсем ги погазят.
Нека погледнем обаче какво поне засега още пише там. А то е следното – правителството на Република България се гласува от Народното събрание. Тоест, ТО е върховният орган в страната и ТО назначава министър-председателя, заместниците му и останалите министри и от името на държавата става техен работодател. Затова и премиерът и министрите му имат задължението да се отчитат именно пред Народното събрание, а не пред Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Дали му харесва на Борисов или не, но това е конституционното устройство на България в момента и той, като всеки български гражданин е длъжен да го спазва.
Но всичко това е теория. Затова нека обаче си припомним един момент от битността на друг диктатор, но само в своята си партия – Ахмед Доган. Както е добре известно, на 25 юни 2009 година в гоцеделчевското село Кочан той буквално казва следното:
“Депутатите нямат власт. Властта е в моите ръце. Аз съм инструментът, който във властта разпределя порциите на финансирането в държавата. И когато ние искаме по-мощно присъствие в парламента, това означава, че искаме по-широко позициониране в парламента и оттам в централната власт. За да имам аз такива инструменти като министри, зам-министри, вицепремиери и така нататък. В мене е концентрирана властта, не е във вашите депутати.”
След това изказване медиите и съвкупното българско общество вързаха Доган на стълба на позора. И имаше защо. Каква тогава е разликата между Доган и Борисов, щом последният твърди буквално същото? Някой ортодоксален гербер ще каже, че не е така, че Борисов е съвсем друго нещо...
Добави Коментар