Нашенец с балсам за големи гърди

След полагане на мазилото върху бюста, той почвал неудържимо да расте

Българин проби на чуждия пазар с балсам, от който женските гърди увеличават обема си. Георги Каназирски-Верин забърка мазилото в началото на ХХ век. И изпревари силиконовите плънки, зашивани днес в нежната плът.

Коренът на този революционер във фармацията е от чирпанското село Колачево. Баща му е участник в Руско-турската освободителна война. Майката е от известна пловдивска фамилия. През 1889 г. семейството на Георги идва в София. Бащата умира, наследството бързо се стопява и момъкът остава без пукнат грош. През 1910 г. тръгва да търси щастието си по широкия свят. Морският вятър го отвява в египетското пристанище Александрия.

С празни джобове и празен стомах, в главата на Георги светва гениална идея. Той убеждава някакъв аптекар грък да му приготви на вересия мехлем. Мазилото да е безвредно, ароматно и в шарени кутийки, иска нашенецът. Етикетите поръчва на печатар арменец. Онзи му врътва и стотина рекламни листовки.

Клиентките са от харемите, където особено се ценят пищните женски форми. Георги тръгва от порта на порта и подхвърля листовките в покоите на богати мюсюлмани. На книжките пише, че мераклиите могат да си купят чудодеен балсам. След полагането му върху бюста, той почва неудържимо да расте, внушава рекламата.
“Нашият “хекимин” е дал адреса си и предупреждава хазайката си, че ако дойде някой да търси мехлема, тя да го продава за една златна турска лира кутийката”, разказва д-р Петър Каназирски. Той е племенник на Георги и е съхранил за поколенията историята на тази българска инвестиция в Африка.

“На другия ден пристигат поотделно шест слугини. Търговията се извършва бързо и безшумно. Чичо Жорж се разплаща с хазайката си, с аптекаря и печатаря и офейква”, свидетелства родственикът. “Сбогом Александрия, нека богатите ханъми чакат ефекта от “чудодейния” мехлем”, маха от палубата на кораба комбинативният нашенец.

През бурния си живот Георги Каназирски се е занимавал с какво ли не. С псевдонима Верин писал в софийския всекидневник “Вечерна поща”. Като Verine публикувал в парижкия “Фигаро”. Работил е във френската филмова къща “Фокс” и в Българските държавни железници.

Припечеленото Верин пилеел с лека ръка. В спомените си документира един класически гуляй из столичните заведения. Сяда в бирария “Родопи” при двама приятели. “Поръчах си бира, поръчах втора, трета и т. н. Огладнях”, разказва клиентът.

Каназирски мушка една мешана, но не му стига и добавя пържола с чушка. После продължава с пивото. Към полунощ си купува цигари “Ставридис” и се мести в кафе-шантана на хотел “Панах”. Заръчва пак бира и се съсредоточава върху певиците. Едрогърди румънки, сръбкини и австрийки веселят посетителите.

“При всяка песен певачката с усмивка ме приближаваше и поднасяше своята малка чинийка, на която и аз с усмивка слагах едно рупче (пет стотинки). На по-грозничките отказвах да сложа парса и те недоволни ме отминаваха”, спомня си ценителят на женската хубост. Около 2 часа след полунощ Георги се прибира с файтон. Целият гуляй му струва 9 лева и 75 стотинки.

Със спечеленото от еротичното мазило Каназирски отива в столицата на бохемите Париж. Там прави втори търговски удар. След като сменя няколко професии, нашият авантюрист започва работа в една рекламна къща. Възлагат му да подготви пазара за нов одеколон. “Рекламата не трябва да е шаблонна. Озари ме една идея”, щрака отново Верин.

Българинът районира Париж и инструктира екипа си. Негов човек влиза в магазин за парфюмерия, иска да купи никому неизвестния одеколон. “Продавачът, който е и собственик, не е и чувал за такава марка, но е опитен търговец и изважда пред клиента десетина шишета от различни други марки. Младият мъж казва, че неговата годеница употребява само този одеколон и си излиза”, описва тактиката Георги.

Търговската атака продължава след няколко дни. В магазина се втурва слугинче, което носи счупен флакон с новата марка. За да не разгневи госпожата, момичето иска от същата. Последният етюд изиграва бабка, чиято внучка е поръчала от Руан да є намери пак този одеколон.

Съдържателят става нервен, че търсят стока, която липсва на витрината му. В този психологически момент влиза служител на фирмата и получава солидна поръчка. “Рекламата е цяло изкуство. От мен да го знаеш”, мъдро заключава Георги пред племенника си. През 1934 г. се връща в България, женен за французойка.

Десетилетие по-късно Народният съд му лепва присъда. “Той самият не можа да разбере защо го съдиха”, пише д-р Каназирски. Не е било за еротичното мазило, понеже трибуналът не е знаел за него. Ако магистратите имаха сведения за александрийската далавера, положението на Верин щеше да се утежни. Когато нашенецът пласира балсама, Димитър Благоев вече е публикувал фундаменталния труд “Еротика и социализъм”. Там се дамгосват всякакви голотии.

През 1945 г. народни обвинители по процеса на Каназирски са Никола Ланков и Никола Бронзов. “Той изтъкна, че подсъдимите журналисти, писатели, професори и др. не са случайни, а съзнателни и упорити проводници на една реакционна противонародна политика”, предава речта на Бронзов “Работническо дело”.

Обвинителите искат сурови наказания. Литературният критик Йордан Бадев е осъден на смърт.

Журналистът Христо Бръзицов получава доживотен затвор. Писателката Фани Попова-Мутафова отива за седем години тъмница.

На този фон Георги Каназирски е направо късметлия. Шести състав му дава една година условно плюс 1000 лева глоба. Верин си плюе в пазвата и се утешава със спомени за доброто старо време. Разказва патилата си в кръчмата “Дивите петли”. После ги събира в книгата “София преди 50 години”.

Тези ценни мемоари са илюстрирани от Александър Божинов. Класикът на българската карикатура не поискал хонорар. Той бил солидарен с автора, защото отнесъл от Народния съд същата присъда като Георги Каназирски-Верин.

Източник: Труд