Защо младите китайци не искат да работят

Все повече популярност сред китайската младеж набира културата на "тан пин" - пасивен стил на живот без стрес и кариеризъм.

Тази нагласа, тръгнала от един интернет манифест, стана основа на цяла философия, която партийните медии се хвърлиха да атакуват, предава vesti.bg.

"Тан пин" (в превод нещо като "лягаш и изключваш") е спасение от натиска на обществото, което безпощадно тласка младите хора да търсят работа, непременно да бачкат яко и задължително да градят кариера, трудейки се извънредно, за да бъдат повишени, пише екип на Би Би Си, цитиран от БТА.

Пазарът на работна сила в Китай се свива и често се налага младите да работят до преумора.

Смята се, че терминът "тан пин" е роден в социалната мрежа Tieba. Използвал го авторът на един пост, който написал, че от две години вече не работи и не вижда проблем в това. Вместо да гони успеха в общоприетия смисъл, той решил просто "да си полегне".

"Доколкото у нас никога не е имало идеология, превъзнасяща субективността на човека, ще я създам сам. Да си полегнеш - ето я моята мъдрост. Едва щом си полегне, човек става мяра за всички неща", цитира поста му новинарският сайт Sixthtone.

Постът станал популярен, изразът започнал да се употребява и на други платформи: Weibo, аналог на Туитър, и Douban, която прилича на IMDB (с голям форум) - групата "тан пин" на тази платформа наброявала 6000 потребители. Днес впрочем и постът, и групата са премахнати, а в Weibo не може да се търси хаштагът #TangPing.

Причина може би са критиките срещу философията "тан пин" в държавните медии.

"Въпреки всичко младежта трябва да е сигурна в бъдещето - пише в коментар в. "Нанфан дейли", издаван в Гуанчжоу. - Китай е страната с най-голямото население в света, с огромни трудови ресурси и огромно предимство на пазара. Единственият път към щастието е пътят, който минава през труда."

"Една общност от безделници естествено няма как да е полезна за икономическото и социалното развитие на страната", пише автор на пекинския в. "Гуанмин дейли", свързан с комунистическата партия.

Подобно нещо се е случвало вече. През 2016 г. стана популярно меме снимката на китайски актьор от ситком от 90-те, изтегнал се на едно канапе. Година след това младите китайци луднаха по един персонаж от японско аниме на име Гудетама ("Мързеливото яйце").

Тогава порталът Sixthtone констатира разцвет на "културата сан" или "културата на Съдния ден", която "подронва трудовата етика на младежта, нанася удар по нейната мотивация и поражда апатия".

А съвсем наскоро Владислав Иванов (Лелуш) от Русия, без да го очаква, се прочу в Китай* и стана пример за подражание сред младите китайци, които са уморени от вечната надпревара и им се ще да помързелуват.

Тенденции от този вид се зараждат на фона на нарастващия натиск върху младите китайци. Това поколение е израсло по време на политиката "едно семейство - едно дете"; от тях се очаква да работят повече от родителите си, чието поколение, излизащо в пенсия, е два пъти по-многобройно.

Днешните млади китайци са подложени на натиск и заради системата за "социални кредити", която ги кара да доказват, че са социално отговорни. Отгоре на това постоянно слушат призиви да демонстрират патриотизъм, като бойкотират чуждестранни компании и търговски марки.

(* Младежът участваше в китайско риалити шоу, но му омръзна и реши демонстративно да лентяйства по цял ден, та зрителите да го изгонят. За негов ужас обаче всички го харесаха и не го пускаха - б. пр.)