Турция поема част от цената на ПСР тестa, за да върви алъш веришът

В добрите години българите отскачаха за евтин шопинг до Австрия, Италия, Англия и дори Ирландия. А по-непретенциозните - до Турция. Преди COVID-19 беше лесно, имаше нискотарифни полети до Лондон и Милано дори от Летище Пловдив. Така за един уикенд пловдивчани съчетаваха туризъм с пазаруване главно на маркови дрехи. На  българо-турската граница пък винаги имаше опашка от коли и Гранична полиция въобще не се учудваше на пълните багажници с храни, перилни препарати, памперси и между другото някоя дреха. Фиксингът на турската лира спрямо българския лев се следеше осторожно и шопингът ставаше все по-изгоден. Особено в Одрин - като най-близкото възможно място, пише вестник Марица.

Пандемията промени всичко за броени месеци. Има известна надежда нещата да се върнат на мястото им скоро. Преди дни от Летище Пловдив обявиха, че възстановяват полетите до Лондон Станстед с нискотарифния превозвач Райънеър. На първо време на отиване ще плащаме 15 евро, а на връщане - 42 евро. Изисква се обаче PCR тест, направен най-късно три дни преди датата на отпътуване. От 1 юни пък на "Капитан Андреево" могат да се правят PCR тестове на много ниска цена - около 20 евро, а резултатът ще излиза за 30 минути. Това, разбира се, не е цялата цена на изследването. То ще се дотира от одринските власти, а целта е ясна - да се възобнови алъш веришът в пограничния район, който се движи в голямата си част от българи. Със сложния въпрос се беше заела Търговско-промишлената палата в Одрин и в крайна сметка намери компромисно решение.

И в периода на затворени граници или силно затруднено преминаване обаче шопингът не замря съвсем. Предприемчиви търговци намериха цаката как да посредничат на българските си клиенти от разстояние, като им спестяват жегата в рейсовете за бързи шопинг екскурзии и блъсканиците на одринската Сарачлар или Капалъ чарши в Истанбул. Нароиха се много специализирани фирми, които работеха като „склад за събиране на поръчки”. Турските магазини изпращат там поръчките, тъй като малко от тях правят доставки в чужбина, а посредниците събират пратките и пращат ​по куриер в България.

Този бизнес толкова процъфтя, че се стигна дори до абонаментна система - плащаш такса от 25 лева и за срок от три месеца имаш право на десет доставки с единственото условие пратките да не надвишават 10 килограма. Част от парите са комисион за услугата, а с друга се поемат митническите такси и данъци. Заради ​евтината турска лира пазаруването по този начин пак излиза на сметка. Така например една детска тениска, купена от турския магазин на голяма верига, излиза 5 лева, а летен комплект от две части за момче - 13 лева. Модерни дамски дънки също са толкова. Отделно от това регулярно има намаления. Дрехите обаче съвсем не са единствената цел за покупки на нашенците. От там се пазаруват храна, пердета, завеси, обзавеждане, та дори и мебели. С включена доставка стоките отново излизат по на сметка, отколкото закупени оттук. Напоследък големите турски строителни и мебелни магазини дори назначиха представители за България - българи, които обикалят по адресите на потенциалните клиенти, показват мостри и макети, взимат мерки и организират монтажа на место. 

Адрес за покупки

Схемата „адрес за покупки” всъщност не е нова. Когато след Нова година Брекзит сложи край на евтиното пазаруване от Англия, се родиха тези посредници. В първите зимни месеци дейността им буксуваше заради неяснотите около митническата политика, тъй като Великобритания вече не бе член на ЕС и търговията се усложняваше. Покупките онлайн обаче се оскъпиха доста и много от хората се отказаха от този пазар.