COVID ваксините – новото оръжие на авторитарните режими срещу демокрацията

Китай и Русия се ангажираха с дипломатическа офанзива, за да се възползват максимално от глобалното разпространение на своите ваксини. Азия - наред с Латинска Америка и Африка - е готова да се превърне в основен получател на тези препарати, пишат в коментар за Nikkei Asia Review Кевин Шийвс и Райън Арик от Международния форум за изследвания на демокрацията към Националния фонд за демокрация.

Китай вече е успял да достави над 240 милиона дози за най-малко 78 страни, докато Русия е доставила 12,8 милиона дози за над 30 страни. За съжаление, някои елементи от авторитарните правителства на тези две държави са използвали каналите за разпространение на ваксините, за да обслужват интересите на режимите и в някои случаи са облагодетелствали тези интереси за сметка на страните получателки на ваксините.

В изследването на Арик и Шийвс, проведено през 2020 г., за оценка на въздействието на COVID-19 върху демокрацията, двамата идентифицират няколко проблема в моделите на дипломация относно ваксините от авторитарните правителства: тези страни разпространяват откровена дезинформация по отношение на западните ваксини, като при тях е важното да са първи, отколкото да бъдат надеждни, пише investor.bg.

Първо, когато ваксините започнат да се разработват, властите в Русия и Китай използват стратегии за манипулиране на информацията, за да посеят недоверие сред местното население към западните ваксини.

Американски служители твърдят, че руските разузнавателни агенции стартират онлайн кампании за дезинформация, за да отслабят доверието във ваксината на Pfizer/BioNTech, като открито поставят под съмнение ефективността на клиничните изпитвания и преекспонират докладваните странични ефекти.

Организирана от Пекин пропагандна мрежа започва да разпространява дезинформация в социалните медии, след като Pfizer обявява своите клинични данни, като китайските дипломати дават допълнителен тласък на тези публикации.

Тези дезинформационни мрежи не са случайни гафове. Те представляват координирани, управлявани от правителството кампании срещу доказани конкурентни ваксини, твърдят Арик и Шийв.

При авторитарните правителства е трудно да се сортират фактите от измислиците, както и науката от пропагандата. Само ден след като Гао Ю, ръководителят на китайския Център за контрол и превенция на заболяванията, призна, че ефективността на произведените в Китай ваксини е по-ниска от очакваното, и предложи смесване на препаратите, китайската пропагандна система бързо се намеси. Коментарите на Гао бяха цензурирани в китайските новинарски и социални медийни платформи, а държавният таблоид Global Times коригира коментарите ѝ, посочвайки, че думите ѝ се отнасят до "всички ваксини", а не само до китайските.

На второ място, авторитарните правителства отдават приоритет на скоростта при разработването на препаратите без да имат предвид международни научни и здравни норми, които изграждат доверие в инициативите за здравеопазването.

През август Русия пусна своята ваксина COVID-19, наречена "Спутник V" в чест на успеха на Съветския съюз от 1957 г. при извеждането на първия изкуствен апарат в околоземна орбита. Руската ваксина беше пусната в експлоатация преди да бъде завършено цялостното тестване.

Русия побърза да разпредели първите дози сред своите съюзници, като Гвинея и Венецуела. Страните, които след това закупуват руската ваксина, се сблъскват със забавяне на доставките. Британската компания Airfinity изчислява, че Русия е доставила едва 12,8 милиона дози от своя препарат.

В същото време в Русия и Китай е налице приоритизиране на елитите по отношение на доставките за сметка на най-нуждаещите се.

В Перу Пекин осигури ранен достъп до ваксините си на високопоставени държавни служители и техните близки кръгове пред по-уязвимите групи. Лидерите във Филипините, Венецуела и Уганда, които получиха ранни доставки на ваксината на Sinovac, също пренасочиха дозите към таргетни групи на базата на политически интерес пред възрастните и здравните служители.

Също така Китай използва своите ваксини като разменни монети, които са от основно значение за международните сделки на Пекин.

Китай възнагради Гвиана с увеличено предлагане на ваксини, след като страната се оттегли от споразумение с Тайван. Бразилия се върна към предишната си позиция, като позволи на китайската телекомуникационна компания Huawei да се включи в надпреварата в страната за осигуряване на 5G инфраструктура, вероятно в замяна на достъп до ваксината на Sinovac.

Тъй като много страни се обръщат към руските и китайските ваксини заради недостига на препаратите, те изоставят демократичните си принципи и интереси в процеса.

Необичайните прояви на симпатии към тези ваксини, както в Сърбия, могат да служат като пропагандни инструменти за авторитарните лидери в Москва или Пекин. Политическите лидери и здравните експерти трябва да поддържат строги изисквания за тестването, прозрачността и обменна на данни относно ваксините, смятат Арик и Шийвс.

В крайна сметка целта на разпространението на ваксините е да се изгради обществено доверие и да се овладее COVID-19 вместо да се търси облагодетелстване от страна на авторитарните режими.