Намислете си желание! Предстои пикът на метеорния поток Лириди

Почитателите на небесните спектакли вече могат да наблюдават метеорния поток Лириди, чийто пик предстои тази седмица, съобщава сайтът Спейс.

На шоуто обаче може да попречи ярката светлина от заформящата се суперлуна.

„У нас максимумът на метеорния поток Лириди ще бъде на 22 април около 16 часа“, уточни Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ.

„Принципно по време на максимума на този поток, при идеални наблюдателни условия могат да бъдат забелязани около 18 бързи метеора за час. Тъй като за България максимумът се пада през деня, най-близкото удобно време за наблюдение ще бъде в последните часове на нощта на 21 срещу 22 април – преди зазоряване. Луната също ще пречи на наблюденията – към края на нощта на 22 април тя ще бъде във фаза почти 2 дни след първа четвърт и ще залезе за София в 04:26 ч. От този момент до около 05:40 ч., тоест до развиделяване, условията за наблюдение ще бъдат добри, разбира се, ако и метеорологичните условия са добри. На 22 април Слънцето ще изгрее за София в 06:34 ч.“, допълни Маркишки.

Лиридите са един от най-старите известни на човечеството „звездопади“.

Въпреки че не поднася впечатляващ спектакъл като прочутите августовски Персеиди и декемврийските Джеминиди, метеорният поток Лириди се явява първият „по-сериозен дъжд от падащи звезди“ след пика на Квадрантидите в началото на януари.

Много от тези метеори обаче изглеждат ярки и се стрелкат през небосклона сравнително бързо – със средна скорост от 30 мили (48 километра) в секунда. Около една четвърт от тях остават трайна диря.

Лиридите се виждат най-добре от северното полукълбо, но могат да бъдат наблюдавани и от южното.

Метеорният поток Лириди е активен между 16 и 25 април. Максимумът му обикновено е на 21-22 април.

Радиантът на метеорите от Лириди (привидната точка, от която се появяват) се намира в съзвездието Лира, откъдето произхожда и наименованието му.

Метеорният поток е образуван от отломки от кометата с дълъг период C/1861 G1 (Тачър), на която са необходими около 415 години, за да обиколи Слънцето.

Въпросната комета със „скромна“ яркост е открита на 5 април 1861 г. от астроном любител от Ню Йорк, на чието име е кръстена.

„Тази комета има период около 415 години и за последен път е преминала през своя перихелий на 3 юни 1861 г.“, посочи още Пенчо Маркишки.

Той уточни, че максимумът на Персеиди тази година ще се случи в нощта на 12 срещу 13 август, от около 22 до 01 ч. българско време, след скоро залязла Луна, което обещава много добри условия за наблюдения.