Яйца по Бенедиктински – една класика с много истории

Както много световни класики, така и кулинарните надрастват създателите си и заживяват свой собствен живот. Толкова собствен, че скоро никой не се сеща за „бащите“, което оставя ниша за раждането на всякакви причудливи истории.

Такъв е случаят с едно от най-популярните ястия - яйца по Бенедиктински. За негова родина в книгите и спомените спорят две държави – кулинарното гуру Франция и иновативна Америка. А 16 април е датата, на която се отбелязва Денят на яйцата по Бенедиктински.

Всеки, спирал се пред френско кафене, е виждал изписано с тебешир на черна дъска пред входа Les œufs Bénédicte. Заради названието на френски и заради уменията на французите да превърнат от две яйца, парче шунка и резен хляб в класика, мнозина вярват, че именно те са откриватели на ястието.

Малко факти

В основополагащата за кулинарията книга Le Guide Culinaire от 1902 г. Огюст Ескофие, една от най-важните личности в историята на храненето, описва Oeufs Benedictinе - ястие от осолена треска със сметанов сос. В някои версии треската е пюрирана.

В авторитетната кулинарна книга от 1962 г. French Provincial Cooking британката Елизабет Дейвид, която преди Джулия Чайлд разкрива тайните на френската кухня пред света, определя Oeufs Benedictinе като традиционно ястие от Южна Франция, представляващо препечен хляб, покрит с брандед (паста от солена треска и варен картоф), поширано яйце и сос Холандрез.

Дали това е началото на прочутата рецепта, днес никой не може да твърди със сигурност. Още повече че френското авторство се оспорва от интересни разкази за гладни хора, жадуващи за вкусно разнообразие в Америка.

Малко истории

Едната е за мистър и мисис Льо Гранд Бенедикт (мъжът е брокер на борсата), редовни клиенти на първия и най-авторитетен ресторант в Ню Йорк - Delmonico's. Един ден, отегчени от менюто, което познават наизуст, те помолили за нещо различно и вкусно. Главният готвач Чарлс Ранхофер им отвърнал с ястие, кръстено на тях - Яйца Бенедикт.

Според едни тази история е от 60-те години на ХІХ век, а според други – точно от 1893-та, година преди рецептата да се появи в готварската книга на Ранхофер The Epicurean, под името Eggs la Benedick.

Друга история свързва кулинарната класика с Люмиел Бенедикт. И той е брокер в Ню Йорк, но посетител на ресторант на Уолдорф Астория, основен конкурент на Delmonico's и едно от популярните места в града.

Разказва се, че една късна събота сутрин Люмиел нахълтал в ресторанта на хотела с тежък махмурлук и поискал две препечени филийки тост, две поширани яйца, порция хрупкав бекон и малка сосиера с любимия му сос Холандрез. Тази поръчка вдъхновява легендарния шеф-готвач Оскар Тчирки да създаде блюдо на база на четирите съставки и по-късно го включва и в основното меню на ресторанта, като заменя препечените филийки с разрязан английски мъфин, а бекона - със запечена шунка.

Кой разказ е най-близо до истината, едва ли ще разберем. Но хубавото на историите зад кулинарните класики е, че колкото и да са много, вкусът не се променя!