Проф. Севдалина Турманова, ГЕРБ-СДС: Моята кауза е академичен Бургас!
Проф. Севдалина Турманова е едно от най-ярките лица на науката в Бургас, дългогодишен преподавател в катедрата по „Технологии, материали и материалознание” на Университет „ Проф. д-р Асен Златаров, с над 25-годишен стаж във висшето образование. Ръководи успешно регионалното представителство на БАН в област Бургас. Област на научните й интереси са полимерите за медицината и екологията, а нейните научни трудове са публикувани в списания в България, САЩ, Великобритания, Германия, Унгария и др . Професор Турманова е сред поддръжниците на идеята за минимизиране употребата на пластмаси и възпитаване на отговорно поведение към тези продукти, с което да се прояви реална грижа към морето и здравето на човека. От 2012 г. е зам.- областен управител на Бургас, с ресори образование, социални дейности, здравеопазване. От 2019 г. е председател на Общински съвет Бургас. Тя е на седмо място в листата на ГЕРБ-СДС.
- Проф. Турманова, какви са важните приоритети за развитие на висшето образование в Бургас и областта?
- Бургас трябва да продължи да се развива като академичен град с модерно висше образование. Повече студенти в града ни означава и повече млади семейства, които да останат да живеят и работят тук. Висшето образование трябва да бъде изведено като стратегически и бюджетен приоритет, с увеличаване на разходите до 1 на сто от БВП. Необходимо е държава, общини и висши училища съвместно да формулират основните политики и инициативи за развитие на регионите и да се поставят висшите училища в центъра на реализирането на тази политика. През последните години Университет „Проф. д-р Асен Златаров“-Бургас изгради нови научни центрове с модерно оборудване. Инвестират се средства в дигитализация и електронно обучение. Увеличихме международното сътрудничество и участието в международни програми, успоредно се предприеха мерки за оптимизация на вътрешната структура.
Икономиката на града и областта се нуждае от още по-качествено образование, съобразено с нуждите на региона, насочено към реална професионална реализация на завършващите. Динамиката изисква нови специалности, съобразени с икономическите потребности и нуждите на бизнеса. Ще продължа работя за обвързване на висшето образование с пазара на труда чрез нови специалности, както и за осигуряване на стипендии за изявени студенти.
- Достатъчно ли са средствата за наука и защо само в трудни времена обръщаме поглед към нея?
- Науката е важна част от висшето образование, само приложните изследвания на учените могат да доведат до създаване на иновации. Затова трябва да се гарантират допълнителни възнаграждения за научна дейност, в т.ч. за публикуване в реферирани издания и патентоване на резултати. Средствата, отделяни за наука в България са под 1% от БВП. Вярвам, че гарантираният ръст на средствата ще доведе до укрепване и модернизиране на инфраструктурата на научните организации за конкурентоспособни изследвания. Имаме нужда от иновации за потребностите на бизнеса за икономически растеж. Научни организации и институти трябва да получават финансиране при реални резултати. Наука и научни изследвания, свързани с географските особености на регионите и привличане на млади учени, са ключ към устойчиво развитие. Гордея се с моите докторанти и вече изградени млади учени, които работят в Университет „Проф. Д-р Асен Златаров“. Работя с екипа си по много интересна за съвременната медицина тема, свързана с получаване нови полимери с медицинско предназначение. Полимерните нанокапсули на тяхна основа, натоварени с различни активни биологични единици, включително лекарствени и ДНК молекули, могат да се прилагат за лечение на онкологични заболявания и в генната терапия.
Със създаването на общински фонд „Наука“ ще стимулираме обмен на преподаватели и студенти. Предстои изграждане на Университетска детска болница с научен център - по генетика, биотехнологии и персонализирана медицина. Той ще даде подкрепа за развитието на Факултета по медицина за осигуряване на обучение на световно ниво, включително обучение на чужд език, с цел привличане и на чуждестранни студенти. Създаването на условия за образование и живот на студентите, разширяването на стажантските програми и практически занимания, са част от мерките ни за висшето образование в Бургас. Имаме нужда и от нови магистърски програми в синхрон с направление Индустрия 4.0 и новите тенденции на пазара на труда, от релокация и изнесено обучение по нужни за региона специалности, за които в нашите университети няма акредитация.
- Вие сте Председател на УС на Сдружение "Регионален академичен център на БАН - Бургас". Превърна ли се Бургас в град на науката?
- През последните години градът ни все повече се налага като образователен и научен център. Първото регионално представителство на БАН беше открито именно в Бургас през 2010г. Факт, с който много се гордея. Създаден по идея на почетния гражданин на Бургас и председател на БАН акад. Никола Съботинов, Регионалния център на БАН като активен компонент на Националната академична мрежа от центрове успя да създаде подходяща среда за развитие на науката. Домакин сме на множество форуми в областта на техническите, природните и обществени науки, докладите, от които се реферират в престижните научни бази данни. През всички тези години, благодарение на изграденото сътрудничество между Община Бургас, Областна управа и Българската академия на науките, Регионалният център на БАН в Бургас се наложи като разпознаваемо име не само сред академичните среди, но и сред обществения живот на града и областта. Множество срещи, конференции, кръгли маси за създаване на преки сътрудничества с общините в областта, бизнес средите, образователните и културни институции и всички преки потребители на научни продукти и иновации. Станали традиция лектории, мастър класове и дискусионни форуми са свързващата верига между учените на Академията и хората на Бургас и обастта. Тези събития придават друг облик на нашия град! Щастлива съм, че учени като акад. Никола Съботинов, акад. Стефан Воденичаров, акад. Ячко Иванов, акад. Христо Цветанов, акад. Дамян Дамянов, акад. Атанас Атанасов са били гост-лектори през годините на ежегодната среща на „Жените от науката и бизнеса“, провеждана съвместно с Българска Стопанска Камара в Бургас.
На основание на Меморандума за сътрудничество между Община Бургас, Областна администрация Бургас и Българска академия на науките е разкрито звено за цифровизация на културните, историческите и природни богатства на регион Бургас. Лабораторията по цифровизация е създадена като вътрешно звено. в рамките на Секция „Математическа лингвистика“ към Института по математика и информатика на БАН със седалище в град Бургас, бул. „Демокрация“, № 5, ет. 2.
- Как науката ще помогне за развитието на града ни?
- Ситуираната в Бургас Лаборатория по цифровизация на Секция „Математическа лингвистика“ ще създаде основа за разработването на бъдещи програми и проекти, свързани със социално-икономическото развитие, културата, образованието, опазването на околната среда и устойчивото ползване на природните и исторически екосистеми. В Лабораторията ще работят 3 учени на основен трудов договор. Целта е тя да служи и като база за изграждането на млади учени и налагането на града като водещ IT хъб. Образованието вече влезе в дигиталната ера. Имаме с какво да се гордеем и какво да надграждаме. Предстои ни много работа, но мотивацията е силна, тъй като очакванията и отговорността са големи. Вярвам, че с необходимия стимул и енергия ще реализираме стойностни идеи. Посвещавам се на неща, които имат смисъл, в които виждам перспектива, които са в полето на моите силни страни и мога с работата си да им влияя да стават по-добри.
- Каква е според Вас успешната формула за развитие на сектор „Образование“ в Бургас? Kак оценявате политиките и дейностите за качествено образование и висок обществен имидж на заетите в сектора?
- Успехите на Бургас в сектор „Образование“ са резултат от добрия диалог през годините и със социалните ни партньори. Ако трябва с една дума да го определя, тя e „Заедно“. Заедно ще продължим през промените в сектора, заедно ще се справяме в изключително динамична среда, заедно ще споделяме гордостта от успехите си. Качественото и модерно образование в моя град не е просто цел – то е реален процес с усилия на всички участници в него. Оценявам много високо политиките и дейностите и на СБУ, и това означава, че не трябва да спираме да полагаме усилия, трябва всички заедно да продължим в същата посока.
- Образованието е публичен сектор, изправен пред предизвикателства, на динамиката в социално-икономическото развитие на всяка страна. Какво е Вашето послание към българските учители и академичните преподаватели?
- Образованието е динамичен процес. Училището е мястото, където физически, а университета – и духовно порастваме. Благодарение на преподавателите ни, които с работата си и отношението си всеки ден доказват, че да преподаваш не е професия, а призвание. Бургаските учители и академични преподаватели винаги са били всеотдайни и отдадени на образователния процес, на децата ни, на студентите, на България. Благодаря Ви за упорития труд да съградите вдъхновяваща среда за идните поколения, за знанията, които споделяте, и за добрите думи, с които давате криле на бъдещето на България! Днес повече от всякога е необходимо да ги учите да владеят езика и писмеността ни по безкомпромисен начин – чист, книжовен. Да бъдат част от глобалния свят с ясната представа кои са, какви са корените им.