Ново проучване: ГЕРБ, Воля-НФСБ, ДПС и ВМРО дърпат нагоре

ИТН се очертава като четвърта политическа сила

Ключови думи: Спектър, социолози

Ново проучване на Изследователски център „Спектър“ за възможните резултати от парламентарните избори на 4 април е установило категорична преднина на ГЕРБ, ръст на ДПС, ВОЛЯ-НФСБ и ВМРО и отслабване на позициите на "Има такъв народ" и "Изправи се, Мутри вън".

То е проведено в периода 24-30 март 2021 г. Става въпрос за експресно социологическо проучване на нагласите за предстоящия вот за народни представители.

На основата на получените данни могат да се откроят следните основни тенденции и характеристики:

ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ – ОКОЛО И НАД 46%

Намалява броят на колебаещите се дали да гласуват. Това означава, че партиите са успели да достигнат до своите избиратели по един или друг начин, независимо от затрудненията, предизвикани от противоепидемичните мерки.

46% от участниците в анкетата са сигурни, че ще гласуват на предстоящите избори, което в тотален брой означава около 2.5 милиона души. Не са решили дали да гласуват 5,7 %, а не са сигурни, но може да променят решението си, 2,4% от анкетираните. Твърдо декларирали, че няма да гласуват, са 41,9%.

Изборната активност може да нарасне значително при подходящи условия и силна мотивация в последния момент.

Половината респонденти отговарят, че КОВИД-19 няма да ги спре да отидат пред урните в неделя. Само 2% определят тази опасност като голяма, а 4% като малка. Това потвърждава, че голяма част от респондентите са решили за кого ще гласуват и ще отидат да пуснат гласа си в неделя, независимо от извънредната пандемична обстановка.

ГЕРБ увеличава преднината си и регистрира подкрепа от 29.3%. Това най-вероятно е резултат от привличане на нови избиратели извън твърдия партиен електорат и на десния център. Дори по-строгите мерки поради Ковид-19 не доведоха до ерозия, а напротив до покачване на доверието с 2%. Ако не се случи нещо непредвидено до края на кампанията, е възможно разликата между ГЕРБ и БСП да се увеличи.
БСП се ползва с доверието на 23.20% от българските избиратели. Партията на Корнелия Нинова повишава с 1% подкрепата си в сравнение с предишното допитване на изследователски център „Спектър“ в средата на кампанията. Това обаче е недостатъчно, за да разчита на изборна победа. Последното послание на г-жа Нинова към избирателите - за 100-те дни на управление, ако спечели политическото състезание, не достига до по-широк кръг от другите политически групи. В посланието изобилства от думата „ако“, което не е мотивиращо по никакъв начин за българския избирател в настоящата политическа реалност. БСП търпи негативи и заради състава на своята депутатска листа. Тук се случва обратният процес, който се случи при ГЕРБ. Изобилие на партийни апаратчици в листите, които нямат авторитет и популярност сред гражданите. За това и столетницата не може да се превърне в притегателен център за желаещите промяна.
ДПС отново се очертава да бъде трета политическа сила. 12,40% споделят подкрепа за новия политически подход на партията. Вкарването на млади хора от младежката структура на водещи и избираеми позиции откроява движението в политическите дебати. Партията на Карадайъ води разговор за перспективите и предизвикателствата пред България, което я отличава от останалите претенденти за българския парламент.
„Има такъв народ“ регистрира понижение - 11,00%. Това се дължи най-вероятно на решението да не участват в политическите дебати и може да се окаже много сериозна грешка, която да доведе до разочароващи резултати за новата формация. Напускането на областни координатори на партията нанесе имиджова щета за Слави Трифонов и неговите сценаристи. Окончателният резултат за тази формация е трудно прогнозируем, защото няма твърдо електорално ядро, а профилът на нейните потенциални избиратели е на хора, които по правило не гласуват или често менят своите политически нагласи.
„Демократична България – Обединение“ не успява да отбележи сериозен ръст, но пък изглежда сигурен участник в новия парламент. За хората на Христо Иванов ще гласуват 5,3%. Некоординираните послания, които излъчват двама от нейните лидери – Атанас Атанасов е за коалиране с БСП, а Христо Иванов е против – както и залитанията в прекалено либерал-прогресистки посоки по-скоро отблъсква част от десния вот, който се ориентира към “по-малкото зло” в лицето на ГЕРБ.

Интересна битка се очертава за партиите, които са около 4% бариера. Регистрира се ръст на „Воля -НФСБ“ - 4,7%, както и на ВМРО – 4.2%. Тяхното влизане в парламента ще зависи главно от избирателната активност и от способността им да мобилизират своите симпатизанти да отидат до урните. “Изправи се! Мутри вън” е на ръба с 3,8%, като евентуалното влизане на тази формация в парламента ще зависи главно от привличането на разочаровани привърженици на БСП.

Половината избиратели отговарят негативно и са на мнение, че кампанията в условия на пандемия е слаба – 37%, и много слаба - 15%. Всеки пети описва кампанията като добра и само 8,4% като много добра. Това показва, че партиите трудно се адаптират в новите условия за агитация и срещи със симпатизанти. Много малко политици успяха да се включат с послания в социалните мрежи и да достигнат до го-голям брой хора.

Мнението на респондентите относно предприетите мерки от правителството срещат голямо неодобрение - 61%. За 22% по-строгите мерки са логични и ги одобряват. Въпреки негативното отношение към последното затваряне на държавата, това не се отрази имиджово на управляващите и не понижи доверието към ГЕРБ.

Информация по чл. 205 от Изборния кодекс:

Изпълнител: Изследователски център „Спектър“ с ръководител Петко Петков, доктор по социология

Възложител: Институт за модерна политика

Паспорт на проучването:

Извадка: Извадка на пълнолетното население (18+) с размер 724 лица от цялата страна.

Метод на събиране на информацията: CATI, Максимално допустим размер на стохастичната грешка при 50% дялове и 95% гаранционна вероятност – 3,10%.

Период на проучването: 24.03. - 30.03.2021 г.

Дата на първа публикация: 31 март 2021 г. - фейсбук страница на ИЦ „Спектър“