Педиатър разбива митовете или защо пухкавото дете не е здраво дете

„Пухкавото дете е здраво дете!“ Робуването на тази криворазбрана „рецепта“ днес поставя българчетата на пето място по затлъстяване в Европа според различни проучвания.

Защо излишните килограми не са белег на здраве, а напротив – рисков фактор за „отключването“ на сериозни диагнози като диабет, астма и високо кръвно? Колко важно е да създадем полезни хранителни навици на детето си буквално „от люлката“? Кои са рисковите възрасти за напълняване? Решение ли са диетите при малчуганите със затлъстяване? И как трябва да изглеждат балансираната диета и режим, за да са тонизирани и здрави малчуганите?

С всички тези въпроси потърсихме специалиста по детски болести д-р Мария Ирикова, която е част от екипа на Второ детско отделение в УМБАЛ-Бургас.

„Определено съществува вярването, че пухкавото дете е здраво или по-скоро – че слабичките са болнави. Проблемът е наистина голям. по данни от различни източници децата с наднормено тегло са между 20 и 25%“, признава д-р Мария Ирикова.

„За затлъстяването със сигурност и наследствеността играе роля, но според мен водещи фактори са хранителните навици, начинът на приготвяне на храната, отношението на семейството към спорта и физическата активност“, допълва педиатърът от УМБАЛ Бургас.

Специалистът по детски болести специално обръща внимание на родителите – моделите на пълноценно и здравословно хранене се формират в най-ранна възраст. „Много деца са прехранвани още като кърмачета. В този период мастните клетки се делят активно и това може да доведе до трайно разрастване на мастна тъкан, което е първата стъпка към затлъстяването“, предупреждава д-р Ирикова.

Напълняването започва и от яслата

Няколко са критичните периоди, в които децата са по-склонни да трупат излишни килограми, разкрива педиатърът. „Първият е около 2-3-годишна възраст, след това на 7-8 години и в пубертета.

Във всеки един от тях напълняването е резултат на комбинация от фактори: прехранване, намалена физическа активност, хормонални промени“, уточнява специалистът от УМБАЛ-Бургас.

За жалост последиците върху здравето са повече от сериозни. „Децата с наднормено тегло и затлъстяване са склонни по-често да боледуват от инфекции на дихателните пътища, алергии, бронхиална астма, захарен диабет тип 2, артериална хипертония и сърдечносъдови заболявания. Те по-често страдат от ниско самочувствие, тревожност, липса на мотивация. Нерядко това води и до агресивност и сприхавост“, обръща внимание д-р Ирикова.

Строгите диети не са решение

Важно е да се знае обаче, че дори да са притеснително „пухкави“, малчуганите не трябва да бъдат подлагани на строги диети. „В периода на растеж едно дете трябва да наддава 2-3 кг на година. Целта при тези с наднормено тегло е не да свалят, а да се задържат килограмите на същото ниво – до достигане на нормални стойности“, подчертава педиатърът.

„Това никак не е лесно изпълнимо при едно дете, което вече е свикнало да се храни неправилно. Трябват много търпение и постоянство, за да се стигне до видим резултат. Много по-лесно е да не се допуска напълняване, отколкото да се взимат мерки, след като наднорменото тегло е вече факт“, категорична е д-р Ирикова.

„Не!“ на „празните“ калории

„Здравословното меню на децата трябва да включва ежедневно пресни плодове и зеленчуци,  качествени месо и млечни продукти, риба, яйца, варива, умерено количество хляб и зърнени храни. То е ключово за осигуряване на пълноценни хранителни вещества, необходими за растежа на детския организъм“, подчертава специалистът по детски болести.

Изключително важно е обаче малчуганите да не привикват към „вредните изкушения“. „Факт е, че в днешно време се ядат голямо количество пакетирани храни, бонбони и всевъзможни други неща, които не предоставят никакви хранителни вещества, но за сметка на това засищат. Така детето се е нахранило с „празни“ калории, а след това отказва друга храна. Всички тези неща съдържат голямо количество захар и мазнини, от които подрастващият организъм няма нужда“, изтъква д-р Ирикова.

„Друг източник на „празни“ калории са соковете, газираните напитки, студените чайове, с които децата имат склонност да прекаляват и в същото време почти не приемат вода. Те също съдържат основно захар“, напомня специалистът по детски болести.

Домашната храна е най-добра

Педиатърът не подминава и друг проблем – честата грешка мъниците да се „награждават“ с лакомства за постиженията си. „Проблемът е, че много родители дори не осъзнават колко много непълноценни храни дават на децата си. Добре е да се отделя повече време за приготвяне на ястията вкъщи, включително и на десертите.

Не може да се сравни парче домашен кекс например с пакетиран такъв, приготвен преди месеци и съдържащ десетки подобрители“, категорична е д-р Ирикова.

Хубаво е също да се изгради строг режим на хранене. „Добре е да има три основни хранения и 1-2 междинни (при по-големите) и извън това да не се консумира нищо излишно. За да се научат децата да се хранят правилно, е важно родителите да бъдат съпричастни и да дават добър пример“, напомня още педиатърът.

Поне 1 час движение дневно

Нужно е здравословното меню да върви „ръка за ръка“ и с подходящ двигателен режим, за да не се трупат излишни килограми. „Децата трябва да бъдат насърчавани да спортуват и да се движат активно поне 1 час на ден.

Двигателната активност способства за изразходване на калории и поддържане на добър тонус. Застояването пред монитора и телефона води до намаляване на разхода на енергия и превръщането на приетата храна в мазнини“, подчертава специалистът по детски болести.

Без хапване пред компютъра

В ерата на „новото нормално“ обаче следването на здравословен режим е предизвикателство. „Пандемията, дистанционното обучение и ограничаването на спортните занимания със сигурност допринасят за застоелия начин на живот и прехранването.

В това отношение е важно да не се допуска хапване пред компютъра или телевизора, тъй като по този начин децата неволно и неосъзнато приемат по-голямо количество храна“, препоръчва педиатърът от УМБАЛ Бургас.

„Новите обстоятелства не бива да се превръщат в оправдание нито за неправилното хранене, нито за липсата на достатъчно активност. Децата трябва да се стимулират да излизат навън, да се движат повече и да не се допуска запълването на повечето свободно време с поемане на излишно количество храна“, категорична е д-р Мария Ирикова.