Най-доброто от Мария Бакалова, да стискаме палци за Оскарите!

„Никога не съм бил по-горд, че съм българин. Стискам палци на Мария Бакалова да вземе оскара с това великолепно изпълнение“. Така завършва клип, представящ „най-добрите“ сцени на бургаската актриса от скандалния филм „Борат 2“, където тя играе ролята на Тутар Сагдиев – дъщерята на главния герой от първия филм. Около 50% от репликите й в продукцията са на български, с което допълнително прославя страната ни зад океана, а за актьорската си игра тя получи първата в историята на България номинация за Оскар.

Освен финалните надписи, в клипа няма никакъв коментар. Авторът е оставил на зрителите сами да решат дали говори сериозно, или с ирония, дали номинацията е заради актьорското майсторство на Бакалова, или по политически причини.

В тоталитарните идеологии, а неолибералната определено е такава, изкуството се свежда до патерица на политиката. То трябва да отразява само правилните тези. Някога в съветската литература на почит бяха автори като Михаил Шолохов и романът му "Разораната целина", който разказваше за процеса на колективизация и описваше хората, които не искат да влизат в колхозите като мръсни кулаци, а партийните секретари, които ги изнудваха да го направят - като носители на прогреса. Автори от рода на Александър Солженицин, разкриващи жестокото и уродливо лице на коунистическия режим, бяха забранени.

В българската литература от това време също се лансираха основни пролетарски автори, тъй като според тогавашната идеология за "гробокопач на капитализма" се смяташе работническата класа /сега новият "гробокопач" са малцинствата/. Да възпяваш Българската комунистическа партия беше толкова неизбежно, колкото сега да хвалиш либералите и глобалистите. В училищата се изучаваха "поети" като Христо Радевски, за който днес едва ли някой си спомня. Но неговите портрети висяха в класните стаи, а стихотворение му "Към партията" се учеше наизуст. В него има следния куплет:

И ако нявга се забравя

и почна да те клеветя —

не ме заплювай! Аз тогава

не бих заслужил чест такава —

дори на храчките честта!

Но да се върнем кам аналозите в днешно време. Във видео компилацията има следните сцени:

1. Мария Бакалова в ролята си танцува и вика истерично пред Борат;
2. „К‘во мА гледаш?! Да го хакна на майка ти в г*за!“, така се обръща Тутар Сагдиев към баща си в магазин пред потресения поглед на продавача;
3. Във фризьорски салон: Бакалова и Коен са клиенти. Момичето е със забрадка. Хостесата иска да види косата на Тутар Сагдиева, след което българската актриса чинно си вдига полата, за да покаже „косата си“;
4. Бакалова разговаря със сексапилна блондинка и се хвали, че може да отвори бутилка бира с „малката си дупка“. След което демонстрира умението си;
5. На прием, героят на Барон Коен и Бакалова танцуват, представяйки културата на родната си страна. След известно време бургаската актриса отново вдига полата си, този път, за да покаже... кървавата дамска превръзка с широко разтворени крака пред потресената публика;
6. В разговор с чернокожа пълна жена, Тутар Сагдиева пита: „Ти мъж ли си?“. След отрицателен отговор, тя настоятелно заявява: „Show me your п*тка!“.

Не е тайна, че сатирата в този филм е насочена изцяло срещу републиканците, а контекстът на филма е предизборната кампания преди президентски избори в САЩ. Цялата продукция е в защита на либералния наратив, който доведе до победата на Джо Байдън, а финалната сцена в „Борат 2“, която представлява черен екран, на който пише „Сега гласувай!“, е достатъчно красноречива.

В този смисъл не е учудващо, че филмът и актьорите в него бяха номинирани за Оскар – една от най-либералните филмови награди. Наскоро стана ясно, че за да бъде номинирана дадена продукция за приза, ще е нужно в него да има „цветен актьор“, гей, лесбийка или трансджендър, човек в неравностойно положение... Това не е шега. 

В крайна сметка обаче нашата актриса е номинирана за ролята си и има пълният шанс да спечели.