Има ли български мутант на COVID-19?

Никак не е изключено да има и български мутант на COVID-19, защото нашите отношения с вируса са си доста специфични. Това каза в „Денят започва“ по БНТ вирусологът проф. Радостина Александрова.

„Новите варианти на вируса са продукт на много фактури. Има значение и хората с тяхната генетика, имунология, както и условията, при които се случват събитията. Напълно е възможно да се открият мутации, които са по-често срещани, ако не в България, то в нашата част от света“, добави тя. 

Според нея сега повече от всякога са важни всички мерки, включително и ваксинирането, защото се надпреварваме с вируса. 

„Десетки видове респираторни заболявания изчезнаха с изключение на един от вирусите, но той се различава и от COVID-19, и от грипа. Имаме вариант, който се опитва да се наложи и буквално измества всичко друго“, заяви проф. Александрова. 

„Липсата на човешките грипни вируси отваря ниша за разпространение на свинските грипове, от които може да дойдат доста бели“, предупреди тя.

„Не бива да си правим илюзията, че грипът ще изчезне, тъй като той си има „резервоар“ в природата – водоплаващите птици. Той във всеки момент може да се върне при нас. Това, че не е разпространен сега затруднява определянето на вариантите, които ще циркулират през следващия сезон, за да може да се направи съответната форма на ваксината за него“, заяви вирусологът. 

В момента с работи за комбинирана ваксина срещу COVID-19 и срещу грип, добави тя. 

Според нея, причините за увеличаването на случаите със заразени в момента са комплексни. "Първо, това, че все още нямаме колективен имунитет, т.е., има хора, които са чувствителни към вируса, голяма група хора и това е в цял свят. Новите варианти, които се разпространяват доста по-успешно. И може би това, че някои от нас вече са се поуморили от мерките и т.н., но не бива да забравяме, че вирусът не се е уморил и да продължаваме да ги спазваме много стриктно", заяви проф. Александрова. 

"Мутацията е всяка една промяна в генетичната информация на вируса, оттук нататък тя се предава в следващите поколения и така възниква една линия вируси, образно казано, която съдържа тази мутация, но тъй като непрекъснато възникват нови, тя ще се разклони като корените на дърво, а всеки вариант притежава една съвкупност от мутации", обясни вирусологът. 

Проф. Александрова разкри, че при британския вариант има 17 мутации. 

„За някои от тях все още нямаме информация. Едната мутация е вече известната N501Y, за която се предполага, че му помага да се разпространява и по-добре да се закачи за рецептора на клетката. Същата мутация я има и при бразилския, и при южноафриканския вариант. Така че те много по-добре се прикрепват към рецептора на клетката и това им помага да се разпространяват“, изтъкна тя. 

На въпроса дали ще е ефективен локалният подход при налагането на мерки при положение, че почти цяла България вече е в червено, вирусологът отговори, че ако не са изключително строги, ще се изправим пред много по-сериозен проблем. Проф. Александрова обаче уточни, че това било твърдение на колегите й от Великобритания, където мерките са били изключително строги, но въпреки това вирусът се разпространява бързо. На острова са били отворени училищата и една от хипотезите е, че именно това е помогнало на COVID-19 да зарази повече хора.