Имунитет след COVID-19: Не само антителата са важни

„Имаш ли антитела след преболедуване от Kовид и след ваксината? Колко са? Следиш ли ги дали спадат?“ Това са най-често задаваните въпроси в днешно време. И доста лаически. Защото организмът е съвършен, той не се хаби да произвежда нещо, което не му е нужно в момента. Затова и количеството на антителата спада, когато не се срещаме със съответния вредител. Което не означава, че нямаме имунитет срещу него.

Макар и съвсем малко на брой, те „дремят“ и при нужда започва отново тяхното производство. Висок титър на антитела се поддържа само при хора, лекари например, които ежедневно се срещат с вирусите и бактериите. Затова не ходете по лабораториите да си изследвате постоянно антителата, нормално е да намаляват. Още повече, че те не са единственият щит на имунната система. За здравето отговаря и клетъчният имунитет.

Имунният отговор се осъществява по два начина – чрез хуморален и клетъчно-медииран имунитет. Хуморалният имунитет е този, който се осъществява от антителата в кръвта и другите телесни течности. Произвеждат се от В-лимфоцитите и са специфични за различните антигени (чужди белтъци, намиращи се по повърхността на микроорганизмите). При среща с микроорганизма имунната система го изучава, след което изработва тези специфични само за него антитела. Покрит с антитела, микроорганизмът се „дезактивира“ или става по-лесна мишена за други механизми на имунитета, като това спомага поглъщането и унищожаването му от макрофагите. След като са си свършили работата, антителата намаляват, но не изчезват напълно. При повторна среща отново се активират.

При някои инфекции се развива траен имунитет и веднъж преболедувал човек не се заразява втори път. Такава инфекция е варицелата например. При други имунитетът е нетраен, няколко месеца, след което заразяването е възможно отново. Пример е друга шарка – скарлатината. Трябва да мине доста време, за да се разбере какъв имунитет има при Ковид.

Клетъчният имунитет е насочен върху унищожаването на вътреклетъчните микроорганизми, които не са достъпни за антителата. Тази роля се осъществява от Т- лимфоцитите, които са два вида – Т-хелпери и Т-килъри (цитотоксично-потискащи лимфоцити). Както показва името им, последните разпознават клетките, инфектирани с вирус, и ги убиват.

Т-хелперните клетки имат по-различна роля. Те взаимодействат с клетките, които са погълнали микроорганизма, раздробили са го и са изкарали на повърхността на мембраната си негови фрагменти, свързани със специфични белтъци. Т-хелперите разпознават именно тези белтъци, свързани с фрагментите на патогена. Те помагат на клетките да унищожат вредните микроорганизми, като подават активирищи сигнали за окончателно вътреклетъчно унищожаване на патогена. Допълнително взаимодействат и с В-лимфоцитите, като ги стимулират да произвеждат антитела. Затова и името им е такова – помощници. Клетъчният имунитет има отношение и към имунната памет. Изследвания сочат, че преболедували от Ковид, които нямат антитела, имат имунитет.

Проблемът е, че клетъчният имунитет не може да се изследва масово, методът е скъп и се извършва в специализирани лаборатории. Изследването се прави само с научна цел. За разлика от тестовете за антитела, които са достъпни. Но недостатъчни за изясняване на имунния статус.

Автор: Д-р Павлина Андреева, Edna.bg