Окончателно! Екзекуторът на Миджурина ще лежи 26 години в затвора
26 години зад решетките ще прекара Михаил Станчев, който през 2018 година застреля от ревност хазартния бос Коста Н. – Миджурина и рани тежко бившето си гадже Симона Т. в Слънчев бряг, съобщи официално на страницата си ВКС.
Окръжният съд в Бургас призна Станчев за виновен, че на 02.06.2018 г. в Слънчев бряг, пред хотел „Сън Вилидж“ е убил умишлено Миджурина, а след това е направил опит да убие и бившата си приятелка Симона Т., оцеляла по чудо след тежки огнестрелни рани в главата. Убиецът бе осъден на 24 години и трябва да плати 340 000 лева обезщетение за причинените от него неимуществени вреди. Как и кога ще ги плати е друг въпрос.
До трета инстанция по делото се стигна, след като адвокатите на убиеца Станчен подадоха касационна жалба. Съдебният състав на ВКС обаче я приема за неоснователна.
Делото за жестокото убийство се е гледало в условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимия е признал фактите, изложени в обвинителния акт. И двете предходни инстанции са преценили, че направеното от Михаил Станчев самопризнание не трябва да бъде отчитано като смекчаващо вината му обстоятелство. То е необходимо условие за провеждане на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, за което подсъдимият е премиран като определеното му наказание „доживотен затвор“ е заменено с „лишаване от свобода“.
Неоснователно е твърдението, че по време на досъдебното производство подсъдимият е допринесъл съществено за разкриване на обективната истина и не е знаел, че свидетелите вече са дали показания. Към момента на задържането на Станчев неговата самоличност и обстоятелството, че е автор на деянието, са били установени чрез показанията на свидетели. Подсъдимият може да не е знаел, че посочените свидетели вече са разпитани, но е бил наясно, че след като е задържан при опита му да напусне пределите на страната, явно е разкрита както неговата самоличност, така и съпричастността му към осъщественото деяние. Според върховните съдии с оглед на това самото признаване на вече установените факти не е имало съществено значение за разкриване на престъплението и неговия извършител, за каквото претендира защитата.
Подсъдимият е действал в изпълнение на желанието си за отмъщение и наказание на пострадалите за наранените си чувства, което го характеризира като хладнокръвна и безцеремонна личност, поставяща собствените си интереси и чувства над живота и здравето на другите хора. Поведението му след деянието също разкрива важни характеристики на личността му и е указател за цялостното му отношение към извършеното, което е различно от декларираното пред съда съжаление.
Опитът му да напусне пределите на страната и да осуети по този начин реализирането на наказателната отговорност е ясна индикация, че е действал организирано, като престъпната му проява не е била импулсивна, резултат от внезапно възникнало силно чувство на ревност, а добре обмислена и подготвена. „Това обуславя правилността на извода на контролирания съд, че предприетите от дееца мерки по укриването му, чрез бягство извън страната, следва да се отчитат в посока утежняване на неговата отговорност“, пише в мотивите на решението на ВКС.
Подсъдимият, движен от егоистичните си подбуди и желания, е лишил от живот пострадалия в разцвета на силите му, причинявайки страдания и мъка от неговата загуба на най-близките му роднини, на неговите приятели и колеги. Едновременно с това Станчев е осакатил физически и душевно 22-годишно момиче, което ще търпи последиците от деянието му до края на дните си, само защото се е възползвало от правото си да избира с кого да има лични приятелски или интимни отношения. „Начинът, използван от дееца за разрешаване на любовните си проблеми и неблагополучия – чрез лишаване от живот на други човешки същества, е в разрез с цивилизационните принципи, въз основа на които е изградено обществото. Това изисква по-интензивна наказателна репресия, чрез налагане на по-високо по размер наказание, като знак за останалите индивиди, че подобни методи за уреждане на междуличностните отношения са абсолютно недопустими“, категорични са върховните съдии.