Страшна буря разруши къщи в Тополовград, ураганът обхваща Бургас
Невиждана в историята на южния Тополовград буря, която вилня не повече от 15 минути между 19:10 и 19:30 часа тази вечер нанесе страшни щети по жилищни сгради, съобщават ужасени местни жители. Страшният мор е дошъл откъм Сакар планина изневиделица и е помлял жилищни сгради в ниската част на града.
Градушката не беше толкова едра, колкото беше много силна. Има изпочупени керемиди и буквално пробити стени на къщите, съобщава жител на Тополовград. Прекъснато е електрозахранването. Божият гняв се е стоварил върху половината от града, тези, които са били в горната част, към т.нар. махала Свети Илия не са почувствали толкова убийствената буря.
Към момента бурята се е изместила на изток и вече е в Бургас. Скоростта на вятъра е толкова страшна, че избива вратите на балконите – особено по високите сгради, с изглед на Запад. Ако се намирате на улицата, незабавно намерете подслон под стабилен покрив, избягвайте козирките.
Очаквайте подробности само във Флагман.бг.
Гняв Божи сигурно си говори с Господ, че знае такива подробности.
негови чада послушни с неговият образ
но получи се дефект във неговото дело
нии сме само външен образ, вътре сме червиви
нищо вече не е чисто в нашите души
дяволът ни изкушава, вършиме злини
Престъпвай законът, бори се за тронът
преди божият гняв, защото умирайки
ти ще усетиш - какво? Божият гняв
Раят е затворен вече доста дълго време
Ад направи за да сплаши слабите душици
Содом, Гомор, Вавилон, даже и потопа,
всичко мина и отмина, станахме жестоки
и спасител ни изпрати преди 20 века,
смърт на кръст обаче, беше дело на човека,
вяра няма вече никой в божийте закони,
простотата ни поглъща в своите каньони
Страшна битка във небето води се отдавна,
ангелите се бунтуват, те са срещу нас,
Луцифер, единствен той за нас се е застъпил,
знаейки, че ние сме обречени на него,
ние пък се бориме да станем богове,
мъчим се творци да бъдем, ала не и не
Божият гняв се стоварва на всеки
и всеки докоснат е вече мъртвец,
въпреки всичко, човекът остава
злината на своят творец
Жаждата да бъдем горе, вечно ни изяжда,
лягайки в пръстта обаче, всичко се разяжда,
иска ни се да сме също, вечни, като него,
само,че уви, сме всъшност туй дефектно дело
разрушаваме от злоба този свят прекрасен,
скоро време ще напомня, втори ад ужасен
и всеки докоснат е вече мъртвец,
въпреки всичко, човекът остава
злината на своят творец